Токуда Болница София

БГ  EN  РУ

Имунопрофилактика

Ваксинопрофилактика

Едно от най-големите постижения на медицинската наука и практика през последното столетие е установяване на успешен и траен контрол върху редица инфекциозни заболявания, донесли в миналото смърт ,инвалидизация  и страдание сред милиони деца. Изразходвани са много средства и са положени много усилия, за да се създадат безопасни и високоефективни ваксини и организация за тяхното приложение. Това предпазва не само отделният индивид, но и цялото общество. Това е най-знаковия и въздействащ пример за първична профилактика на заболяванията. Предпоставки за изграждането и развитието на съвременните имунизационни програми са:

  1. Налице са безпорни доказателстава, че ваксинопрофилактиката е най- сигурното средство за ограничаване разпространението на инфекциозните заболявания, до пълното им изкореняване. Примери за това са вариолата и полиомиелита .За по-малко от 200 години чрез открития от Едуард Дженер метод за ваксинация срещу вариола през 1982 година е постигната ерадикация на вариолата в световен мащаб. В рекордно кратък срок за около 50 години след създаването на полиомиелитната ваксина светът е ограничил заболяването и е пред ерадикация на едно от най- жестоките заболявания причиняващи инвалидазация и смърт.
  2. Имунизациите са пример за висока икономическа ефективност на медицинските дейности. Ерадикацията на вариолата струва около 300,000,000 милиона долара, а годишните разходи  за лечение са 25,000,000 милиона лева.Ерадикацията на полиомиелита е оценена на около 2,000,000,000 долара изразходвани за около 25 години, което е равно на ежегодните разходи за лечение. Разходите за лечение на един случай на морбили е между 200 и 500 долара, докато разхода за имунизацията на едно лице е 1 долар.
    Успешна предпоставка за развитие и приложение на националните имунизационни програми е създаването и 
  3. успешно изпълнение на  разширената програма на СЗО. Чрез нея се координират и  обединяват усилията на отделените страни в борбата с ваксинопредотвратимите инфекции.
    Създава се организация за непрекъснато усъвършенстване и разширяване на националните имузационни календари и въвеждането на все по- модерни, безопасни и ефективни ваксини. България е сред първите страни,които въвеждат  универсална ваксинация срещу хепатит В от 1992 година. От 1960 година комбинираните ваксини срещу дифтерия, тетанус, коклюш.
    От 1992 година се извършва имунопрофилактика с тривалентна ваксина за морбили, паротит, рубеола от 13 месечна възраст . От 2010 година е въведена петвалентна ваксина и са включени ваксинациите за Hemophilus influenza и Str. рneumoniaе. Всичко това става в период  на по- голямо движение на групи хора между отделни страни и континенти и много по- висок риск от пренасяне на заболявания както вътре, така и извън страната. Всичко това не може да бъде самодейна дейност на отделен лекар, здравно заведение или държава. Изискват се планирани и координирани усилия.
  4. Въвеждат се все по-нови или усъвършенствани ваксини отличаващи се с по-малко постваксинални реакции, универсалност и имуногенност. Разчита се на моногкомпонентините ваксини, които опростяват приложението на имунизационния календар.

Прилаганите ваксини в България се делят на следните групи:

  1. Живи (атенюирани-с отслабена вирулентност)- те имитират естествената инфекция и предизвикват дълготраен имунитет. Най- често са еднодозови , но- има и двудозови, например ротавирусните.
  2. Инактивирани (убити)- те са по- слабо ефективни от живите ваксини и затова са необходими  няколко дози за дълготраен ефект.
  3. Токсоидни (токсин се превръща чрез инактивиране в токсоид) - дифтерия и тетанус.
  4. Полизахаридни- за да се повиши имугенността полизахаридната съставка е свързана с белтъчен носител играещ роля за дълготрайна имунна памет. Такива са ваксините за пневмокок,менигокок и хемофилус инфлуенца.
  5. Рекомбинантни – изолират се определени повърхностни антигени на бактериите и вирусите. Определените гени които детерминират тяхното развитие се вграждат в генома на бактерии, дрожди или клетъчни култури, произвеждащи голям брой повърхостни антигени. Те след пречистване   се  включват в състава на рекомбинатните ваксини. Такива са ваксините срещу хепатит В и папилома вирус.
  6. Адювант- помощни вещества. Той е комбинация между имуномодулатор и носител. Медиира и потенцира антигенното присъствие. Такава е адювантната система AS04 осигуряваща мощен и дълготраен имунитет.

Имунен отговор при кърмачето- децата в ранна кърмаческа възраст са способни да генерират клетъчен и хуморален имунитет след едновременно приложение на няколко ваксини. Приблизително 90% от кърмачетата генерират активен защитен отгворо след приложението на първата серия ДТК / безклетъчна ваксина /, ваксина срещу хапатит В, пневмококи, HIB , и инактивирана полиомиелитна ваксина, прилагани между 1и 6 месец от раждането.

За да се преодолее невъзможността на кърмачето да генерира Т- независим, В- клетъчен отговор, полизахаридните ваксини (хемофилус инфлуенце и пневмококова (се свързват с белтъци) дифтериен токсоид, мутантен дифтериен токсин, тетаничен токсоид,/ които ангажират Т- хелперите. Така преминаването от Т- независим към Т- зависим имунен отговор позволява на В- лимфоцитите да разпознаят конюгатните ваксини. Поради това, нерядко при кърмачетата конюгатните ваксини индуцират имунен отговор ,който е значително по- мощен от този след преболедуване от инефекцията.

Съвременните изследвания не подкрепят хипотезата че приложението на голям брой ваксини претоварва , отслабва или изчерпва имунната система. Обратно, децата в ранна кърмаческа възраст притежават способността да реагират срещу голям брой ваксини едновременно, а съща и срещу други чужди агенти в околната среда. Осигурената от ваксините защита срещу голям брой бактериални и вирусни патогени  предпазва срещу отслабване на имунната система и вторични бактериални инфекции, често причинявани от микроорганизмите , срещу които са ваксините.  

                                                                                                              Д-р Радка Масларска

 

 

 

 

 

Отделението

Неонатология

Обучение на родители

Семейна стая

Кинезитерапия за бебета

Имунопрофилактика

Детски консултации

Първи грижи за бебето

Скрининг на новородените

Изследвания и ваксини

Подкрепа на кърменето

Интензивно лечение

Анатомични легла

Пациентите за нас

Видео

Екип

Новини

Пациентите за нас

Местоположение на болницата

бул. "Никола Й. Вапцаров" 51Б (с кола входът е от ул. "Ат. Дуков"), кв. "Хладилника", 1407 "Лозенец".

Болницата разполага с паркинг за колите, като първите 30 мин. са безплатни, след което се заплаща по 3 лв./час.

Транспортни връзки:
Автобуси: №88, 120
Маршрутна линия: 32

Метро: До метростанция "Джеймс Баучер", след което до Токуда Болница може да се стигне пеша през кв. "Лозенец" или с трамвай №10 до спирка "Бул. Никола Й. Вапцаров" и автобус №88 до спирка "МБАЛ Токуда Болница".

Карта 

Транспорт от Централна Гара

Автобус №305 до спирка "Румънско посолство"
От спирка "Румънско посолство" – Автобус № 120 до спирка "МБАЛ Токуда Болница".
(след светофара при ул. "Атанас Дуков").

От метростанция "Централна ЖП гара" до метростанция "Джеймс Баучер", след което до Токуда Болница може да се стигне пеша през кв. "Лозенец" или с трамвай №10 до спирка "Бул. Никола Й. Вапцаров" и автобус №88 до спирка "МБАЛ Токуда Болница".