Токуда Болница София

БГ  EN  РУ

Епилепсия - диагноза и лечение

Епилепсията е едно от най-често срещаните неврологични страдания в света - установява се при 50-70 случаи на 100 000 от общата популация и пациентите с епилепсия в света са над 50 милиона. Зясяга всички възрасти, като заболяемостта е най-висока в детска възраст и при възрастните над 60 г. Има голямо медико-социално значение и поради: спецификата на симптомите /непредвидимост и внезапност на епилептичните пристъпи/, което нарушава качеството на живот на пациентите; все още съществуващата стигма; по-високата смъртност всред тези болни; натоварването на болния, семейството, обществото с разходи  и др.

При повечето от случаите прогнозата е добра – ефект от антиепилептичната терапия се постига при 70% от случаите, като при някои свобода от пристъпи може да е налице и след постепенно изтегляне на лечението.

Основен симптом на епилепсията са епилептичните припадъци, които се дължат на свръхмерни разряди на нервните клетки на мозъка. При парциалните припадъци тези разряди остават локализирани, а проявите зависят от района от който възникват. Могат да причиняват двигателни, сетивни, вегетативни или емоционални краткотрайни преходни симптоми, като при парциалните прости пристъпи съзнанието е съхранено, а при парциалните комплексни е нарушено. При последните пациентът е по-скоро с променено съзнание – той е буден, с променен поглед, неподвижен или извършващ автоматични движения, неадекватни на ситуацията. Припадъците могат да бъдат и генерализирани /големи/, които започват внезапно - пациентът пада, наблюдава се тонично-клоничен гърч, посиняване, хъркащо дишане, стискане на зъбите и нерядко прехапване на езика. В тези случаи е често погрешното поведение на близките да правят опит да отварят насилствено устата на пациента. При други случаи се наблюдава само краткотрайна загуба на съзнание /абсанс, малък припадък/ с втренчване, понякога с примигване. При миоклоничните пристъпи се наблюдават внезапни неволеви трепкания, обикновено симетрични, на ръцете с изпускане на предмети и по-рядко на краката с подкосяване и внезапно падане.

Съществуват различни епилептични синдроми, които се характеризират не само с вида на епилептичните пристъпи, но и с възрастта на възникване, наличие или липса на наследственост, на неврологични симптоми, различна електроенцефалографска находка (ЕЕГ), промени в невроизобразяващите изследвания и др. Лечението и прогнозата при тях са различни.

При 20-30% от пациентите с епилепсия, въпреки лечението не се постига контрол на припадъците. Причината за неуспеха не винаги е медикаментозна резистентност. Възможно е припадъците да не са епилептични (неразпознати психогенни пристъпи или синкоп, който може да бъде конвулсивен, преходни нарушения на мозъчното кръвообращение и др.), или припадъците и епилептичнияj синдром да са разпознати погрешно (някои от антиепилептичните медикаменти могат да агравират отделни епилептични синдроми), дозата на медикамента да е недостатъчна или комбинацията на медикаменти да е неподходяща (съществуват взаимодействия на медикаментите свързани с техния метаболизъм). В тези случаи е необходима редиагностика и преразглеждане на терапията.

Точната диагноза е условие за успешно лечение. Съвременната диагностика на епилепсията изисква на първо място клиничен опит. Изследване всред лекарите в Австралия показва голям процент на грешки при демонстрация на видео на епилептични и психогенни припадъци, като все пак грешките при невролози са по-малко (Senevirate et al, Epilepsia, 2012, 53,e63-66).

Нерядко е налице погрешна интерпретация на ЕЕГ- нормална за детска възраст реакция на дълбоко дишане се дефинира като “пароксизмална активност” и се назначава лечение включително и при липса на клиника на епилептични припадъци. Характерна за идиопатична генерализирана епилепсия находка се оценява като “промени с огнищно начало” и се включва медикаментозно лечение, което влошава състоянието.

Важно значение, особено при случаите с резистентни парциални епилепсии, има качествената МРТ (магнитно резонасна томография). Компютърната томография (КТ) е с по-малка чувствителност и много от причините за епилепсията могат да бъдат пропуснати. При около 8% от случаите се налага оперативно лечение. Често е необходима невропсихологичната оценка, генетична консултация, контролни изследвания на морфология и биохимия на кръвта, на серумни нива на антиепилептичните средства и др. според необходимостта. Този комплексен подход може да се осигури от болница, която разполага със съответната съвременна апаратура и специалисти в тази област.

Отделението

Неврология

Преглед при невролог

Специализирана диагностик…

Специализирани комисии за…

Стационарно лечение

Интензивен сектор Stroke …

Интервенционална невролог…

Медицина на съня

Медицина на съня - статия

Отоневрология

Невропсихология

Епилепсия - диагноза и ле…

Пациентите за нас

Видео

Научно-изследователски пр…

Екип

Медицина на съня

Страдате ли от нарушения на съня? Тествайте се.

Скала на Епуърт Станфордска Скала

Новини

Пациентите за нас

Местоположение на болницата

бул. "Никола Й. Вапцаров" 51Б (с кола входът е от ул. "Ат. Дуков"), кв. "Хладилника", 1407 "Лозенец".

Болницата разполага с паркинг за колите, като първите 30 мин. са безплатни, след което се заплаща по 3 лв./час.

Транспортни връзки:
Автобуси: №88, 120
Маршрутна линия: 32

Метро: До метростанция "Джеймс Баучер", след което до Токуда Болница може да се стигне пеша през кв. "Лозенец" или с трамвай №10 до спирка "Бул. Никола Й. Вапцаров" и автобус №88 до спирка "МБАЛ Токуда Болница".

Карта 

Транспорт от Централна Гара

Автобус №305 до спирка "Румънско посолство"
От спирка "Румънско посолство" – Автобус № 120 до спирка "МБАЛ Токуда Болница".
(след светофара при ул. "Атанас Дуков").

От метростанция "Централна ЖП гара" до метростанция "Джеймс Баучер", след което до Токуда Болница може да се стигне пеша през кв. "Лозенец" или с трамвай №10 до спирка "Бул. Никола Й. Вапцаров" и автобус №88 до спирка "МБАЛ Токуда Болница".