Токуда Болница София

БГ  EN  РУ

Доц. Милена Станева: "Зимата е най-подходящото време за операция на вените"

24 януари 2015

Публикувано във в-к 24 часа

 - Доц. Станева, кои са най-новите терапии при трайно разширени вени и коя от тях е най-добрата?
- Заблуда е, че някои от методите са по-добри. Всъщност коя терапия ще е оптималната за даден пациент, зависи от конкретната вена. Все по-често се прилага комбинация от няколко метода. Това, което е подходящо за един, съвсем не е най-доброто за друг. Но медицината напредва и лечението се усъвършенства, дори по класическите способи. През последните години все по-широко навлизат т.нар. миниинвазивни методи, а именно радиофреквентна аблация и лазерната аблация. И двете са безкръвни и щадящи процедури с минимална травма за пациента. Те се различават по вида на енергията, която се използва за отстраняването на увредената вена.  

- Какво точно се случва?
- Най-схематично методът на радиофреквентната аблация е следният: през малка дупчица се навлиза в проблемната вена чрез катетър, вкарва се едно влакно по хода на вената, което след това се изтегля и чрез високочестотни радиовълни варикозният участък се изгаря и престава да създава проблеми на пациента. Това е много удобно за хора, които не искат да се откъсват от служебните си задължения – в петък идват, правят си процедурата и в понеделник могат отново да са на работното си място. При другия вид аблация крайната цел също е чрез топлинен лъч да се обработи дефектната зона, като енергията се подава от лазер. Двете процедури се извършват в операционна зала в условията на пълна стерилност. Правят се с местна упойка и изолиране на увредената вена от околната тъкан с течност (за да не се получи изгаряне на кожата), безболезнени са, траят около 2 часа от влизането в операционната до излизането, много щадящи са за пациента, възстановяването при тях е значително по-бързо. Но 
аблациите са подходящи за 20-30% от видовете разширени вени.

Метод, който се прилага успешно от български съдови хирурзи и ангиолози амбулаторно от години, е склерозирането. То също е щадящ метод. При него изключването на проблемната вена става чрез вкарване в нея на вещество, което я запушва, но методът също не може да се приложи при всеки един пациент. Понякога е по-подходящо да се избере класическата операция – стрипинг, която в никакъв слуай не трябва да се пренебрегва.

- Тя как протича?
- Добрата медицинска практика изисква операциите на разширени вени да се извършват от специалисти по съдова хирургия. Чрез няколко разреза те достигат до увредената вена и разширеният участък се изтегля. Все по-често се прилага и друг оперативен метод - минифлебектомии – през разрезчета от 1-2 милиметра с кукички се изважда престаналата да служи вена. В повечето случаи това става при минимален болничен престой. Но отново не всички случаи са подходящи за такава операция. Съдовият хирург след подробна ултразвукова диагностика преценява кой метод е най-подходящ, възможно е това да е комбинация от методи за различните участъци на разширената вена. Когато е възможен избор , се следва и желанието на пациента колко щадяща да е процедурата и в зависимост от това с какъв срок за лечение разполага той – дали иска едноетапно да се реши проблемът, или в името на по-щадяща терапия, да я разсрочи във времето.

- Може ли проблемът да бъде решен завинаги с операцията?
- Ако след нея не се спазва нужният хигиенно-диетичен режим, вероятно ще се появи проблем с друга вена. Грижи трябва да полагат и хората, които са на ръба или все още в ранен стадий и с подходящите мерки може да забавят или дори да избегнат влошаването. При хората с наследствена обремененост обаче рискът е по-различен, тъй като те са предразположени да образуват нови и нови разширени вени.

- Коя терапия се плаща от здравната каса?
- Има само една клинична пътека, оценена на около 300 лв., което не е достатъчно да покрие изследванията, операцията, болничния престой. При аблацията е необходимо пациентът сам да си плати влакното и консумативите, което е основният разход - около 1000 лв. И не се покрива от здравната каса. За склерозирането цената зависи от големината на вената и колко вещество ще се използва. Всъщност тези цени са значително по-ниски от тези на приходящите лекари, които идват за няколко дни и си отиват, а при усложнения ние поемаме пациентите им. Трябва да се знае, че резултатите на опитните български съдови специалисти са добри, колкото и на колегите им в чужбина.

- Каква профилактика препоръчвате?
- Добра хидратация – поне 2 литра на ден, а в жегите през лятото и повече. Добре е човек да се отучи да добавя сол или да намали чувствително натриевия хлорид, защото в България по принцип има склонност да се яде прекалено солено. Хубав навик е уморените крака да се обливат със студена или хладка вода от глезените към бедрата. Друго важно условие е да се избягва тежкият физически труд, човек да се движи повече и да спортува, особено при фамилна обремененост (негови кръвни роднини имат разширени вени). Подходящи за профилактика на разширените вени са ходенето, ягането, плуването, карането на колело. Със заседналия начин на живот се увеличават и болните с варикоза.

- Хората, които работят по цял ден седнали или прави, обречени ли са да получат разширени вени?
- Те наистина са в неблагоприятна ситуация, но може да намалят натоварването на вените си, като през около час-час и половина се разтъпчат за 5 минути. Когато и това е невъзможно, може да направят едно лесно упражнение, като изправени прехвърлят тежестта на тялото, редувайки пети и пръсти, а докато са седнали - да имитират натискане на педали. Целта на движенията е да раздвижат мускулите на подбедриците, за да се помогне на връщането на кръв към сърцето. Същото може да се прави при пътуване със самолет или друг обществен транспорт, а когато човек е със собствен превоз, е добре през час – час и половина да спира за малка разходка. Ако вече има разширени вени, трябва да носи ластични чорапи, но предписани от лекар, защото те се различават и трябва да са съобразени с пациента. Така се получава нужната в конкретния случай компресия, която подпомага тежката работа на вените.

- Какво всъщност е тежкото в работата им?
- Всеки ден кръвта на тялото трябва да се придвижва по вените от петите до сърцето - средно на метър и половина височина, при това многократно. Общо се събират средно около 7000 литра за денонощието. Всеки може да пресметне количеството за целия живот. За разширените вени това става непосилна тежест, защото кръвта се задържа в долните крайници. Затова хората още при първите признаци трябва да отидат на лекар, за да се направи възможното за забавяне на напредването на заболяването.

- Кои са тревожните сигнали?
- Заболяването има 6 стадия, но още при появата на често повтаряща се тежест или леки отоци около глезените вечер трябва да се направи консултация. На този етап процесът се контролира с диета, движение, прием на повече течности, а при нужда се включват и медикаменти за мазане или таблетки. Ако състоянието продължи да се задълбочава, по краката се появяват малки разширени вени, подобни на паяжина или на метлички. На следващ етап вените изпъкват – надигнати са над 1 милиметър или стават забележими, защото са неестествено широки – над 2-3 милиметра. При напредване на заболяването се стига до постоянни отоци и пигментни петна по краката и добре видими големи разширени вени. В най-тежката форма на заболяването кожата над увредените съдове се разранява и лечението е много трудно. Съветът ми е още при зачестяване на усещането за оловни крака или на отоци около глезена човек да отиде на съдов специалист. Лекарят има възможност да направи и ехографско оглеждане на вените за уточняване на състоянието и да препоръча най-обещаващото за случая лечение.

- Несъмнено лятото ли е по-трудният сезон за вените?
- Да, заради високите температури – в топлото време всичко се разширява, включително вените, и това е допълнително натоварване особено при вече влошено състояние. Месеците с по-хладни дни са обаче най-подходящият момент за операция на вените, ако тя вече е станала необходима.

- Защо?
- Дори при най-щадящите терапии ще има нужда от възстановителен период - около месец, през който се носят ластични чорапи и е много по-лесно спазването на това предписание сега, отколкото в жегата. Освен това се избягват неблагоприятното общо влияние на горещините върху организма и допълнителното разширяване на повърхностните вени под въздействието на околната температура.

- Човек може ли да се консултира със съдов специалист с направление?
- Да. В последния рамков договор и на ангиолозите са дава възможност да лекуват по здравна каса, да извършват високо специализирана дейност – доплер и диспансерно наблюдение. Тъй като венозните заболявания са социалнозначим проблем, е необходимо хората да търсят помощ навреме и да се записват предварително за консултации със съдови хирурзи и или ангиолози. 

Изпращане на коментар

Вижте още

Новини

Местоположение на болницата

бул. "Никола Й. Вапцаров" 51Б (с кола входът е от ул. "Ат. Дуков"), кв. "Хладилника", 1407 "Лозенец".

Болницата разполага с паркинг за колите, като първите 30 мин. са безплатни, след което се заплаща по 3 лв./час.

Транспортни връзки:
Автобуси: №88, 120
Маршрутна линия: 32

Метро: До метростанция "Джеймс Баучер", след което до Токуда Болница може да се стигне пеша през кв. "Лозенец" или с трамвай №10 до спирка "Бул. Никола Й. Вапцаров" и автобус №88 до спирка "МБАЛ Токуда Болница".

Карта 

Транспорт от Централна Гара

Автобус №305 до спирка "Румънско посолство"
От спирка "Румънско посолство" – Автобус № 120 до спирка "МБАЛ Токуда Болница".
(след светофара при ул. "Атанас Дуков").

От метростанция "Централна ЖП гара" до метростанция "Джеймс Баучер", след което до Токуда Болница може да се стигне пеша през кв. "Лозенец" или с трамвай №10 до спирка "Бул. Никола Й. Вапцаров" и автобус №88 до спирка "МБАЛ Токуда Болница".