Tokuda

Сектор "Медицина на съня"

Към Клиниката по неврология на МБАЛ "Токуда Болница София" е разкрита лаборатория за изследване на сънна апнея. Към нея работят  висококвалифицирани в областта на нарушенията на съня специалисти. Някои от тях са специализирали сънни нарушения в едни от най-престижните европейски клиники в Германия и Швейцария.

Изледването се провежда в две последователни нощи. През първата  нощ се провежда полиграфия- диагностика на сънна апнея.  През втората нощ се извършва титриране с CPAP маска -  лечение на обструктивната сънна апнея, като пациента получава  въздух под постоянно повишено  налягане през назална маска и диша спонтанно.

Изследването се извършва след предварително записване на телефони:

• 02/ 403 44 52
• 0895 280 038
• e-mail: sleepneurology@hotmail.com

Видео

Сънна апнея

Обструктивната сънна апнея е най-честото нарушение на дишането, настъпващо първично по време на сън, както и най-често срещаната хиперсомния. Засяга около 4% от мъжете и 2% от жените на средна възраст.

Характеризира с повтарящи се и продължаващи повече от 10 секунди прекъсвания (апнеи) или намалявания (хипопнеи) на дихателния поток. При клинично значимите форми обикновено се установяват повече от 20-30 апнеи или хипопнеи на час.

Главните симптоми са хъркане, апнеични паузи (спиране на дишане по време на сън - обикновено се отбелязват от партньорът в леглото), изразена дневна сънливост, неотморяващ сън, събуждане с чувство на задушаване и паника от невъзможност за дишане.

Около половината от пациентите страдат от повишено кръвно налягане, а около половината от болните с мозъчен инсулт имат дихателно нарушение по време на сън.

Обструктивната сънна апнея повишава 2-2.5 пъти риска от исхемичен мозъчен инсулт. Настъпващите по време на дихателните паузи кислородни десатурации могат да доведат до късни сърдечно-съдови усложнения

Сънната апнея се среща толкова често колкото астмата, но в много от случаите остава недиагностицирана.

Последствията от недиагностицираната сънна апнея са:

1. Краткосрочни

• автомобилни инциденти (15-20% от всички катастрофи в световен мащаб се дължат на заспиване на волана)
• изразена дневна сънливост
• нарушено качество на живот
• нарушение на концентрацията и вниманието

2.Дългосрочни:                                                                                                               

• артериална хипертония
• сърдечни заболявания
• исхемичен мозъчен инсулт
• нарушен глюкозен толеранс

Диагностицирането на ОСА се извършва се в сънна лаборатория, като по време на съня се отчитат кислородна сатурация (наситеност на кръвта с кислород), въздушен поток, сърдечна честота, торако-абдоминални усилия.

Основното лечение е подаване на постоянно позитивно налягане в дихателните пътища (СРАР) чрез апарат снабден с назална маска.

Наличието на изразена дневна сънливост е индикация за приложение на СРАР. По време на СРАР-лечението пациентът диша спонтанно и получава постоянно въздух под леко повишено налягане през назална маска. Това води до изчезване на апнеите и хипопнеите. Налягането необходимо за всеки пациент се определя с автоматични СРАР-устройства (титриране със СРАР) в лабораторни условия.

Диагностиката и лечението на сънната апнея се извършва в разкритата лаборатория по Медицина на съня към Клиниката по Неврология на МБАЛ "Токуда Болница София".

Статия на доц.д-р Иван Стайков: Медицина на съня

Въпреки, че сънят заема ¼ до ⅓ от живота на човек, медицината на съня е била пренебрегвана в продължение на столетия. Тя е сравнително нов клон от медицинската наука и е получила своето бързо и динамично развитие през последните две-три десетилетия. Разстройствата на съня и бодърстването са едни от най-честите проблеми в ежедневието. Засегнати са около 20%-30% от населението.
Физиологично се различават два вида сън: сън с бързи очни движения и сън с не бързи очни движения. Последният се състои от четири стадия. Отделните стадии на съня имат определена последователност и продължителност в настъпването си и формират един пълен цикъл на съня, който нормално продължава около 90 минути.

По време на нормалния нощен сън се регистрират 4-5 цикъла. Сънят започва с повърхностен сън (първи и втори стадий) и продължава с дълбок сън (трети и четвърти стадий). След четвъртият стадий следва сън, по време на който настъпват сънищата.
Според интернационалната класификация на сънните разстройства, нарушенията на съня могат да бъдат разделени на четири основни групи и наброяват 84 вида. Диссомниите са една от четирите основни групи и представляват нарушения засягащи продължителността, цялостта, дълбочината и качеството на съня. Това са най-често срещаните нарушения на съня и бодърстването, и включват заболявания като обструктивна сънна апнея, синдром на неспокойните крака, психофизиологична инсомния, нарколепсия и др. Разстройствата, свързани със заспиването и поддържането на съня се наричат инсомнии, а заболяванията водещи до повишена сънливост са хиперсомнии.

Синдромът на обструктивна сънна апнея (ОСА) е най-честото нарушение на дишането, настъпващо по време на сън, както и най-често срещаната хиперсомния. Среща се при 4% от мъжете и 2% от жените в средна възраст.
Характеризира се с повтарящи се и продължаващи повече от 10 секунди прекъсвания (апнеи) или намалявания (хипопнеи) на дихателния поток. При клинично значимите форми, обикновено се установяват повече от 20 апнeи или хипопнеи на час. Апнеите и хипопнеите водята почти винаги до събуждане, с последващо възстановаване на дихателния поток. Тези повтарящи се събуждания накъсват съня и нарушават особено дълбоките му фази.
Главните симптоми на ОСА са хъркане, апнеични паузи (обикновено се отбелязват от партньорa в леглото), изразена дневна сънливост, събуждане със сърцебиене и/или главоболие, неотморяващ сън, събуждане с чувство на задушаване и паника. Пациентите се събуждат уморени, явяват се нарушения в концентрацията, заспивания на волана. Последствията на дневната сънливост при нелекувания ОСА са сексуална дисфункция, проблеми в брака, загуба на работата, когнитивен дефицит, инциденти на работното място и по време на шофиране. Около половината от пациентите с ОСА страдат от артериална хипертония, а около половината от болните с мозъчен инсулт имат дихателно нарушение по време на сън.

Установено бе, че ОСА е независим рисков фактор за мозъчен инсулт и повишава (около 2 пъти) риска от него. Предполагаемите механизми са системно повишаване на кръвното налягане, хронично нощно снижаване на мозъчния кръвен ток, увреждане на кръвоносните съдове, засилване на атеросклеротичния процес. Обикновенно пациентите с ОСА имат и други рискови фактори за мозъчен инсулт, като повишено кръвно налягане и затлъстяване. Настъпващото по време на дихателните паузи снижаване на кислорода в кръвта (десатурация) може да доведе до късни сърдечно-съдови усложнения.
При съмнение за ОСА методът за диагностика е нощната респираторна полиграфия, проведена със специална апаратура и под контрол на специалисти в лаборатория за изследване на съня.

Терапията на ОСА се състои от общи мерки, лечение на придружаващите заболявания, както и от прилагане на специфични апаратни и хирургични методи. Общите мерки включват спазване на хигиена на съня, намаляване на теглото, сън в странично положение, прекъсване употребата на алкохол и на сънотворни средства вечерно време и др. Употребата на алкохол и сънотворни медикаменти, преди всичко от групата на бензодиазепините, води до намаляване на мускулния тонус и до увеличаване честотата и продължителността на дихателните паузи.

Основното лечение при ОСА е подаването на постоянно позитивно налягане в дихателните пътища (СРАР) чрез апарат снабден с назална маска. Наличието на изразена дневна сънливост е индикация за приложение на СРАР. По време на СРАР-лечението пациентът диша спонтанно и получава постоянно въздух под леко повишено налягане през назална маска. Това води до намаляване и пълно изчезване на апнеите и хипопнеите. Налягането необходимо за всеки пациент се определя с автоматични СРАР-устройства чрез титриране в лаборатории за изследване на сънни нарушения. Хирургичната корекция за разширяване на горните дихателни пътища се провежда предимно при по-млади пациенти с лека форма на ОСА, като най-често провежданата манипулация е увуло-палато-фаринго-пластика.
ОСА има прогресиращ характер и значително повишава риска от мозъчно- и сърдечно-съдови заболявания. Под въздействие на СРАР терапията, хиперсомнията намалява и изчезва, поради което приспособяването към СРАР е най-доброто лечение при средно до тежко изразена ОСА.

Респираторна полиграфия и титриране със СРАР се провеждат след предварително записване, в лабораторията за изследване нарушенията на съня към неврологичното отделение на Токуда болница. Изследването се провежда в две нощи – диагностична нощ, последвана при доказване на заболяването от терапевтична нощ.