Tokuda

Мозъчните тумори обединяват голяма група заболявания, общото за които е пространство заемащ процес в черепната кухина. Касае се за абнормно, неконтролирано развитие на клетки както от самият мозък, черепно-мозъчните нерви, обвивките на мозъка (менингите).

Поради различни и често неясни причини, или под въздействието на различни външни и вътрешни фактори (радиация, храни, генетични фактори и т.н ), клетките, от които е изграден нашият организъм спират да се делят и развиват нормално. Тази промяна води до образуването на тумор.

Какви биват мозъчните тумори?

Всеки мозъчен тумор е сериозно заболяване с потенциално живото-застрашаващи последствия поради неговият инвазивен и инфилтративен характер в едно ограничено пространство, каквото е черепната кухина.  

Приети са различни класификации на мозъчните тумори в зависимост от техния произход, местоположение, обем, ход на протичане и т.н.

Най-общо мозъчните тумори, както и другите тумори в организма, се делят на доброкачествени и злокачествени в зависимост от диференциацията на клетките от които са изградени.

За разлика от другите тумори в организма мозъчните тумори се отличават с една характерна особеност, те се развиват в затворено пространство –  черепната кухина. Поради това, че черепната кухина е ригидна много автори приемат, че всички мозъчни тумори са относително злокачествени тъй като човешкия мозък няма къде да “отстъпва” притиснат от тумора.

Друга характерна особеност на тези заболявания е, че дори и малък тумор, разположен във функционално важна зона (двигателни центрове, говорни зони, сетивни зони, черепната основа в близост до черепно-мозъчните нерви и т.н.) може да даде сериозни оплаквания.

Мозъчните тумори биват няколко вида, всеки от които има свои особености. Първични биват тези тумори, които произлизат от мозъчната тъкан, обвивките на мозъка и черепно-мозъчните нерви.

Втората и по-често срещана група са метастатичните тумори или мозъчните метастази, които произлизат от органи и тъкани извън мозъка и го достигат по-кръвен път.

Трета група тумори се тези които прорастват от съседни тъкани и органи (око, ухо, лицеви кости, кожа) и прорастват в (инфилтрират) мозъка.

Развитие на мозъчните тумори

Повечето мозъчните тумори възникват спонтанно. При тях съвременната наука не дава ясен отговор, какво провокира и благоприятства растежа на един тумор.

Хората, живеещи в близост или работещите в радиоактивна среда не показват статистически повишен риск от развитие на мозъчни тумори. Ролята на вирусите като причинители остава условно.

При част от мозъчните тумори съществува фамилна обремененост. Това е доказано при заболявания като централна наврофиброматоза, туберозна склероза, синдрома на Von Hippel-Lindau.

Широко се дискутира имунния дефицит, като рисков фактор. При експерименти със животни е доказано, че някой алкилиращи вещества и полициклични хидрокарбони причиняват мозъчни тумори. Поради това се приема, че работещи в химическата, каучуковата и петролната промишленост са с повишен риск.

Оплаквания и кога да потърсим лекарска помощ

Мозъчните тумори причиняват оплаквания заради притискането на мозъчната тъкан или прорастване в нея или увреда на черепно-мозъчните нерви.

Оплакванията биват различни и са в зависимост от това в коя част на мозъка се развива мозъчния тумор, неговия обем и скорост на нарастване.

Често първите оплаквания се дължат на блокирането на нормалното производство и дренаж на гръбначно мозъчната течност, което води до повишаване на нейното количество в интракраниалното пространство – състояние, наречено хидроцефалия. Подобни биват оплакванията при множество психични и неврологични заболявания.

Прегледът от лекар може да отграничи в коя част е засягането на мозъка, но без адекватна и своевременна образна диагностика не може да се постави диагноза мозъчен тумор.

Обикновеният неврологичен или психиатричен преглед не може да определи дали си касае за мозъчен тумор или друго заболяване на нервната система. Необходима и задължителна образна диагностика при пациента с неврологично или психическо отклонение – Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) или Компютърна томография (КТ) с контрастна материя. Често първата среща на пациентите е с очен лекар или ендокринолог, поради смущения в зрението или отклонение в хормоналния баланс на организма.

Кои симптоми ни подсказват, че трябва да потърсим лекар:

Как се диагностицира тумор в мозъка?

Три основни диагностични процедури поставят диагнозата мозъчен тумор.

1.  Клиничен преглед. Прегледът най-вече е неврологичен, но може да включи или се допълни от специализирано изследване на очите, слуха или хормоните. Най-често пациентъг първо попада при личния си лекар или при невролог. Не редки са и случаите при който близките на пациента го завеждат на преглед при психиатър.

    2. Образна диагностика

• Ядрено магнитен резонанс. Най-често напълно достатъчен за поставяне на диагнозата. Високо информативен за лекаря и без лъчево натоварване за пациента.
• Компютърна томография с контрастно усилване. По-старо, но напълно надеждно изследване при поставяне диагнозата мозъчен тумор.
• В арсенала на образната диагностика като предшестващи лечението или като част от него могат да се включат – мозъчната ангиография и ултразвука.

     3. Хистологична диагноза

Патолозите изследват тъканите, взети от хирурзите, под микроскоп и със специална методика на оцветяване на клетките. Хистологичната диагноза дава информация за степента на злокачественост на тумора и до голяма степен предопределя прогнозата. Често преди същинската операция и при диагностични затруднения чрез биопсичния метод може да се постави хистологичната диагноза т.е какъв е тъканният произход на тумора.

Тясно свързана с диагнозата е и прогнозата на заболяването. Прогнозата е многофакторно обусловено, но сърцевината й се поставя от това дали се касае за злокачествен или доброкачествен тумор и какво е разположението на този тумор. В голям степен прогнозата зависи и каква част от тумора е отстранена по-време на хирургическата операция. Допълнителни фактори са възрастта на пациента и здравословното му състояние.

Често пренебрегван остава един важен момент, това е доверието между пациента и лекаря и доколко пациента и близките съдействат на екипа от лекари, който извършва лечението.

Най-чести мозъчни тумори

Глиоми

Това са едни от най-честите първични мозъчни тумори, произлизащи от астроглиалните клетки на мозъка. Тези тумори са с различна степен на злокачественост, като се развиват в мозъчните полукълба най-често без рязка граница от здравата мозъчна тъкан. С особено неблагоприятна прогноза и трудно подаващ се на лечение е мултиформения глиобластом.

Мозъчните метастази

Това са тумори, които достигат до мозъка по кръвен път от други тъкани и органи в организма. Честотата им нараства с нарастване на онкологичните заболявания. Не редки са случаите, когато едно “раково” заболяване започва с мозъчен тумор. В тези случаи лечението и диагностиката на мозъчния тумор ни довеждат до откриване на първичния тумор в бял дроб, стомашна чревен тракт, отделителна система и т.н. С особена злокачественост се отличават метастатичните тумори от меланом т.е тумор, произхождащ от пигментните клетки на кожата.

Менингиоми

Това са най-често доброкачествени тумори, произлизащи от мозъчните обвивки с бавен темп на нарастване и добре отграничени с капсула от мозъчния паренхим. Поради бавното им развитие често биват открити късно, когато се достигнали големи размери. Трудностите при лечението на менингиомите възникват не то тяхната хистологична природа, а от разположението им. Те често са разположени в черепната основа до жизнено важни структури на мозъка.

Аденоми на Хипофизата 

Тумори произлизащи от хипофизната жлеза и са едни от най-честите тумори на централната нервна система. Проявяват се с хормонални и зрителни смущения.

Невриноми

Тумори, произхождащи от черпно-чозъчните нерви, по-точно от техните шванови обвивки. Най-често доброкачествени и разположени по черепната основа. Най-често дебютират с пареза на лицевата мускулатура, загуба на слух или очедвигателни смущения.

Лечение на мозъчни тумори