Tokuda

Аида Паникян - в. Дума

27. Октомври 2010, брой 247

Проф. д-р Владимир Димов е завършил медицина през 1981 г. в университета "Св. св. Кирил и Медодий" в Скопие, Македония. Специалист е по обща коремна и висцерална хирургия. Докторантурата му е на тема "Клинична оценка на прогностичните фактори в развитието на некротизиращия панкреатит". От 2002 г. е професор по обща хирургия в Медицинския факултет в Скопие, гост професор на университета в Чикаго и университета в Истанбул. Преминал е множество обучения и специализации в областта на безкръвната хирургия в Австрия, Германия, САЩ и е преподавал по специалността не само в Медицинския факултет в Скопие, но и в редица европейски и американски медицински университети.

"Що за хирург е този, който не борави ловко със скалпел? Що за операция е тази, след която не остава поне 10-15 см рана?" Допреди има-няма четвърт век такова беше разбирането за хирургия. В средата на 80-те години на ХХ в. е направена първата лапароскопска операция, но дори медицинската общност тогава не я е приела насериозно. В онези години първи американците направили "простата сметка", че например класическата операция на жлъчка струва на пациента и на здравните фондове 8 хил. долара. Заедно с болничния престой, възстановителния период и обезщетенията за временна нетрудоспособност. А безкръвната - 6 хил. долара. Днес в най-развитите страни лапароскопската хирургия на корем например се прилага в над 80% от случаите. В Отделението по миниинвазивна и лапароскопска хирургия на болница "Токуда" този процент е до 65-70.
Обикновено се правят три отвора от по 0,5-1 см и в тях се вкарват 3 тръбички - двете оперират, а на върха на третата е малка камера, благодарение на която лекарят наблюдава на монитор процеса и направлява "опериращите" инструменти. На въпросния специален монитор лекарят може да види многократно увеличен образ на органа, който оперира... Жлъчен мехур например може да се оперира само с един разрез и след операцията остава следа от около 1 см, която до 3 месеца се заличава значително.

- Проф. Димов, какво всъщност представлява миниинвазивната хирургия?
- Преди всичко това е операция с минимално нараняване на тялото и минимална загуба на кръв, защото се прави разрез - между половин и 1 см. А времето, нужно за възстановяване на болния, е няколко дни. И съответно болничният престой е много по-кратък, човекът се връща на работа много по-рано, т.е. спестяват се и пари от болнични. Най-важното е, че се спестяват болки и усложнения на пациента. При опитните миниинвазивни хирурзи няма значима разлика в продължителността на операцията. Например при операцията на дебело черво болничният престой е 3 дни, а при обикновена интервенция - не по-малко от 7-8 дни. Няма разрез и рана на корема 20-25 см. Интервенцията е с много по-малко манипулации и травмиране на вътрешните органи, което дава възможност за много бързо възстановяване на организма.

Миниинвазивната, или както често я наричат безкръвната, хирургия вече е приета от хората и от хирургическата общност в България. По света "тя вече е златен стандарт в хирургията", коментира проф. Владимир Димов, началник на Отделението по миниинвазивна и лапароскопска хирургия в болница "Токуда" и зам.-председател на Европейската академия за хирургични науки. Само за 2009 г. в "Токуда" над 67% от операциите на корем и хранопровод са извършени по лапароскопски път.

- Кои операции може да се правят безкръвно?
- На практика почти всички. Миниинвазивните техники много широко навлизат при операциите на органи, до които хирургът достига трудно: операциите на жлъчен мехур и жлъчни пътища, на черен дроб, на хранопровод, на хернии, на дебело и на тънки черва, на апендикс, различни гинекологични операции, хирургични интервенции в урологията.
При по-сложни операции, като чернодробни, панкреатични и др., миниинвазивната хирургия вече има традиции и може да се използва като по-добра алтернатива на "отворените" операции.
Една от най-честите патологии е гастроезофагиалната рефлуксна болест или (ГЕРБ) и диафрагмалната херния. Причините за тези заболявания обикновено са наследствени. Понякога към наследствеността може да се добавят и причини, придобити при работа, която изисква много свивания и напрягания на коремната и стомашната мускулатура, повишеното налягане в корема, прекомерно тегло... И още нещо: големият проблем е, че тези хернии трудно се диагностицират, дълго време се смята, че човекът има сърдечносъдово или белодробно заболяване. Операциите на гастроезофагиалната рефлуксна болест и диафрагмалната херния при конвенционалната хирургия са сложни. При диафрагмалните хернии част от стомаха навлиза в гръдния кош. При това не бива да се забравя, че нелекувана гастроезофагиалната рефлуксна болест е предпоставка за развитие на рак на хранопровода. Класически операцията се прави с много голям разрез и достъпът е много труден. Лапароскопската операция, обратно на класическата, е щадяща пациента и удобна за хирурга. Всичко това дава възможност да оперираме дори и много възрастни хора, които напускат болницата след 2-3 дни.
В нашата клиника миниинвазивният и лапароскопски подход се прилага във всички области на коремната хирургия - от хранопровода през корема и стомаха до дебелото черво и ануса, както и операция на хемороиди. При конвенционалната хирургия след операция от хемороиди остават огромни рани, докато при миниинвазивният подход няма рана.
Миниинвазивната хирургия е подходяща и за спешни случаи - диагностика и операции на остър апандисит, на перфорирана язва, на илеуси, на перитонит и в "Токуда" точно това правим. Освен това в отделението се правят диагностични процедури и операции при тумори и кисти на бъбреци и надбъбреци.
- В кои случаи медицината не позволява миниинвазивна процедура?
- Почти няма такива случаи. Вече е правило в хирургията, че всяка операция може да започне като безкръвна и в хода й по преценка на лекаря тя да се трансформира в класическа, но това не се отчита като неуспех на лапароскопията - прибягва се към това заради сигурността на пациента. Защото в хирургията има правило: резултатът от миниинвазивната операция трябва да бъде равен или  по-добър от този при класическата.
Миниинвазивната хирургия не се прилага при много големи тумори.
Друго условие е болницата да разполага със съответната апаратура и специалист, който да работи с нея.
- Каква е вероятността миниинвазивната хирургия и класическата да кръстосат шпаги?
- Няма такава вероятност. Навремето колегите уролози не отстъпваха територия на ендоскопията. Вижте днес - няма уролог, който да не прави безкръвни операции. Колегите гастроентеролози също вече осъзнават, че решението на по-голямата част от проблемите на пациените им е в миниинвазивната хирургия... В името на комфорта на пациента мисля, че класическата хирургия в доста области ще отстъпва позиции. Но да не забравяме, че има много неща, които се правят именно посредством нея. 
Вижте, реалният проблем, голямото препятствие е, че у нас няма отделни клинични пътеки, които да разграничат миниинвазивната и лапароскопската от конвенционалната хирургия.
- Това означава ли, че пациентите си плащат за "лукса" да заемат по-кратко време болничното легло?
- Да, това означава, че те трябва сами да  плащат консумативите. А без тях всъщност няма миниинвазивна операция. Самата лапароскопия в момента на операцията е по-скъп метод от конвенционалния заради апаратурата и консумативите. Но най-много пари се спестяват в следоперативния период, защото той, както вече казахме, е много кратък и затова работодателят и обществените фондове плащат по-малко за болнични, спестяват се болките на пациента, избягват се усложнения, инфекциите на раната от операцията и инфекциите заради пролежаването в болница, както и нуждата от антибиотици. Най-голямoто доказателство за това e подкрепатa за широкото използване на миниинвазивните и лапароскопски подходи от частните осигурителни фондове, които са наясно, че това в крайна сметка им излиза по-евтино и пациентите са по-доволни.

Секторът разполага с консултативен кабинет на територията на ДКЦ "Токуда". Извършват се прегледи както по линия на НЗОК, допълнителните здравноосигурителни фондове, така и срещу заплащане. Правят се консултации от хабилитирани лица - проф. Владимир Димов, така и от специалисти по хирургия на гърдата и висококвалифицирани специалисти по обща хирургия и херниални хирурзи.
Локална регистратура: 02/403 4918
Кабинет: 02/403 4177