Токуда Болница София

БГ  EN  РУ

Детска урология

1. Лечение на бъбречно-каменна болест в детска възраст.

2. Фимоза

Фимозата представлява състояние, при което кожата покриваща пениса (препуциум) не може да бъде изтеглена зад главичката на пениса.  Фимозата може да се раздели на първична (физиологична) или вторична (патологична ). При над  90% от новородените момченца и при 50% от тези на едногодишна възраст се наблюдава физиологична фимоза, което представлява нормално залепване (аглутинация) на препуциалната кожа към главичката на пениса.  То може лесно да бъде преодоляно от лекар (педиатър, детски уролог), който в спокойна обстановка да разлепи наличното срастване. За извършването на манипулацията не е необходима анестезия (използването на обезоляващ  и антибиотичен крем е достатъчно) или някакъв специален режим след това.  Фимозата може да представлява функционален проблем за детето ако пречи на уринирането му, също така може да доведе до възникването на инфекция от събиращата се смегма (продукция на мастните жлези на кожата). Вторична фимоза, наричаме тогава, когато стеснението на кожата се дължи на разязвяване или е последствие от кожни заболявания, като balanitis xerotica obliterans, склерозиращ лихен и др. Когато отворът на препуциалната кожа е многократно по-малък от диаметъра на главичката на пениса, изтеглянето на препуциума (или забелване) не може да се осъществи. Насилственото му извършване може да доведе до опасно и спешно състояние наречено – парафимоза – заклещване на препуциалната кожа зад главичката, което трябва да бъде коригирано в спешен порядък. 

Като първа стъпка в лечението на фимозата могат да бъдат използвани кремове на кортикостероидна основа. Лекуващият лекар може да препоръча терапия с различна продължителност (4-8 седмици), която да доведе до „отпускане” на кожата и коригиране на състоянието. Когато това е невъзможно медикаментозно, трябва да бъде обсъдена оперативна корекция на въпросното състояние, като тя може да бъде – пластика на препуциума или премахване на излишната кожа – обрязване.  Някои разделят образването на пълно или непълно – въпросът опира до това до къде се разполага  препуциалната кожа след извършената интервенция – ако покрива част от главичката на пениса е непълно, ако цялата главичка е свободна от кожа – пълно (както когато се извършва по религиозни съображения).  Въпреки това хирурзите рядко използват подобно деление поради ред причини.

Оперативното лечение на фимозата протича по следния начин. Детето заедно с родителите постъпва предходния на операцията ден за изследвания, консултация с Педиатър и Анестезиолог, предоперативна подготовка. На следващия ден сутринта, сестра от отделението дава премедикация под формата на сиропче, с което детето се успокоява и няма неприятни спомени около провежданата интервенция. Операцията се извършва с обща анестезия, а по преценка на лекуващия анестезиолог може да бъде направена и блокада, която да осигури по-дълго обезболяване в постоперативния период. Интервенцията трае 30 мин до 1 ч.  Детето се изписва от отделението 6 часа по-късно и идва за контролен преглед на следващия ден, когато се сменя наличната превръзка. За операцията се използва бързо резорбируем шевен материал, който отпада 10 -14 дни след операцията и по този начин няма конци които да се свалят. 

Предимства на циркуцизията в детска възраст:

  • Намалява рискът от инфекции. Рискът за развитие на инфекция на пикочните пътища при момчета под 1 година е нисък. Все пак уринарните инфекции са много по-чести при необрязани момчета.
  • Баланит – представлява  възпаление на главичката на половия член.  Ако това състояние се повтаря често е необходимо да се предприеме циркумцизия.
  • Намалява рискът от развитие на рак на пениса при възрастни мъже.  Независимо че ракът на пениса е много рядък, той се среща още по-рядко при обрязани мъже. Появява се при мъже, които не поддържат добра хигиена. 

3. Съвременно лечение на вродените урологични малформации при децата.

Крипторхизъм (задържани или скрити тестиси)

Хипоспадия (уретралният отвор не е позициониран на върха на пениса)

Хидроцеле (пълна с течност торбичка, заобикаляща тестиса)

4. Мехурни дисфункции

Мехурните дисфункции представляват състояния характеризиращи се със следните  оплаквания от долен уринарен тракт – императивни позиви за уриниране, инконтиненция на урината,  често уриниране, слаба струя и уроинфекции,  зад които не стои налична урологична или неврологична патология (напр. Невропатен пикочен мехур).

Дневният контрол над уринирането съзрява около 2-3 годишна възраст, докато нощният около 3-7 годишна възраст. Пикочният мехур има две основни функции – съхранителна и отделителна. В зависимост коя от двете е засегната, мехурните дисфункции се делят на различни видове.

Когато е засегната фазата на съхранението (или още известна, като фаза на пълненето), детрузорът (мускулът разположен в стената на пикочния мехур и отговорен за отделянето на урина при съкращението му), може да бъде свръхактивен, водещ до чести и внезапни позиви за уриниране или може да бъде слабо активен.

Когато е засегната фазата на отделяне на урината, най-често се касае за нарушенао взаимодействие между детрузора от една страна и сфинктера и мускулите на тазовото дъно от друга. Посредством релаксацията (отпускането) на сфинктера и мускулите на тазовото дъно се получава изпразването на пикочния мехур. Основният термин, който се използва в този случай е дисфункционално уриниране, води до колебания в струята,а в по-тежките случаи до прекъсване на струята с различни на брой интервали и наличие на остатъчна урина.

Запекът е честа причина, водеща до появата на мехурни дисфункции, поради което трябва първо да бъде изключен и третиран адекватно.

Вторични анатомични промени, могат да бъдат наблюдавани в резултат на налични мехурни дисфункции, като – трабекулизация, наличие на дивертикули и поява на везико-уретерален рефлукс (ВУР).

Лечението на мехурните дисфункции:

  1. Стандартна терапия :  не-хирургично, не-фармакологично лечение на мехурните дисфункции, състоящо се в информация и демистификация относно проблема, обяснение за функцията на долния уринарен тракт,  навици за уринирането, избягването на маньоври задържащи уринирането, превенция на запека и регистриране на симптомите, броя на уринирането и количеството на отделената урина посредством мехурни дневници.
  2. Физиотерапия – упражнения за тазовото дъно, използването на аларми, невростимулация ( напр. скарална нервна стимулация).
  3. Фармакотерапия – най-често използваните медикаменти са спазмолитици, антихолинергици, алфа блокери и др.
  4. Ботулинов токсин (ботокс)

Отделението

Урология

Робот Да Винчи

Център по Ендоурология

Преглед при уролог

Лечение в болницата

Простатна хиперплазия

Лазерно лечение на проста…

Камъни в бъбреците

Смущения в ерекцията

Птоза на бъбрека

Инфертилитет

Цистит

Хроничен простатит

Детска урология

Инконтиненция

Болничен режим

Новини

Екип

Новини

Пациентите за нас

Местоположение на болницата

бул. "Никола Й. Вапцаров" 51Б (с кола входът е от ул. "Ат. Дуков"), кв. "Хладилника", 1407 "Лозенец".

Болницата разполага с паркинг за колите, като първите 30 мин. са безплатни, след което се заплаща по 3 лв./час.

Транспортни връзки:
Автобуси: №88, 120
Маршрутна линия: 32

Метро: До метростанция "Джеймс Баучер", след което до Токуда Болница може да се стигне пеша през кв. "Лозенец" или с трамвай №10 до спирка "Бул. Никола Й. Вапцаров" и автобус №88 до спирка "МБАЛ Токуда Болница".

Карта 

Транспорт от Централна Гара

Автобус №305 до спирка "Румънско посолство"
От спирка "Румънско посолство" – Автобус № 120 до спирка "МБАЛ Токуда Болница".
(след светофара при ул. "Атанас Дуков").

От метростанция "Централна ЖП гара" до метростанция "Джеймс Баучер", след което до Токуда Болница може да се стигне пеша през кв. "Лозенец" или с трамвай №10 до спирка "Бул. Никола Й. Вапцаров" и автобус №88 до спирка "МБАЛ Токуда Болница".