Tokuda

Медицина на съня

Какво представляват нарушенията на съня и колко често се срещат?

Сънят заема 1/4 до 1/3 от живота на човека, а нарушенията на съня и бодърстването са много често срещани, засягайки 30-40% от населението. Според последната класификация нарушенията на съня са 85 вида. Най-разпространените от тях са:

• Инсомния - безсъние
• Нарушения на дишането по време на сън – обструктивна сънна апнея
• Двигателни нарушения, свързани със съня- синдром на неспокойните крака, периодични движения на краката по време на сън
• Други нарушения на съня
  

Какви са симптомите на инсомния (безсъние)?

Безсънието представлява  сън с неадекватно и лошо качество, който се характеризира  със следните симптоми:

• Трудно заспиване
• Често събуждане през нощта
• Сън, който не води до възстановяване
• Ранно събуждане
• Повишена дневна умора

Една трета от населението между 18 и 80 годишна възраст страда от безсъние. Жените и възрастните хора са засегнати по-често.

Инсомнията бива няколко вида:

1. Първично безсъние:
   

• Психофизиологична инсомния -  настъпва сред преживян стрес. Пациентите са фиксирани върху факта, че не могат да заспят, сънят им е често фрагментиран, а през деня страдат от повишена умора. Сънят се подобрява при смяна на обичайната среда.
• Парадоксална инсомния – пациентите се оплакват от тежко безсъние, без да страдат от дневна  сънливост. При изследвания не се отчитат данни за нарушение на съня.
• Остро настъпила инсомния – настъпва остро след преживян специфичен физически или психологически стрес.
• Инсомния  при лоша хигиена на съня – проявява се при пациенти, които нерегулярно  лягат и стават от сън, употребяват стимулиращи средства, като кафе, алкохол, цигари преди заспиване. Проявява се с  дневна сънливост, която не съответва на доброто качество на съня.

2. Вторична инсомния:

• Безсъние при заболявания на вътрешните органи и нервната система 
• Безсъние при употреба на сънотворни и други медикаменти

• Неорганична инсомния и органична инсомния
  

Какви усложнения могат да настъпят, ако безсънието не се лекува?

• Повишена дневна сънливост и лоша концентрация
• Наднормено тегло и метаболитен синдром
• Високо артериално налягане
• Промяна в настроението  и риск от депресия

Как се диагностицира инсомнията?

• Анамнеза – описание на наблюдаваните от партньора на пациента нарушения на съня
• Въпросници и дневник на съня, които пациентите попълват в продължение на повече от 2 седмици
• Оценка на психичния статус на пациента и когнитивните му функции
• Полисомнография – проследяване на биологични показатели по време на сън

Какви са симптомите на нарушението на дишане по време на сън (обструктивна сънна апнея)?

Обструктивната сънна апнея е най-честото нарушение на дишането, което настъпва по време на сън, както и най- често срещаната хиперсомния (прекомерен сън).  Характеризира се с повтарящи се и продължаващи 10 или повече секунди прекъсвания (апнеи) или намалявания (хипопнеи) на дихателния поток . За обструктивна сънна апнея може да се говори при над 5 прекъсвания на дихателния поток по време на сън в рамките на 1 час.

Какви са симптомите на обструктивната сънна апнея?

• Хъркане
• Спиране на дишането по време на сън - отбелязват се от партньора в леглото
• Събуждане със сърцебиене, с чувство на задушаване и паника
• Фрагментиран и неотморяващ сън
• Прекомерна дневна сънливост и повишена дневна умора
• Раздразнителност, разсеяност, безпокойство или депресии
• Нарушения на паметта и промени в поведението

Обструктивната сънна апнея се среща по-често при:

• Хора с наднормено тегло
• Пациенти, които са преживели мозъчен инсулт
• Пациенти, които страдат от кардиологични заболявания – артериална хипертония, сърдечна недостатъчност
• Пациенти, които страдат от захарен диабет
  

Какви усложнения могат да настъпят в следствие на обструктивна сънна апнея?

 1.Краткосрочни усложнения:

• Повишен риск от пътни злополуки. 25 % от автомобилните катастрофи са причинени от заспиване на по време на шофиране
• Изразена дневна сънливост
• Сексуална дисфункция
• Нарушение на концентрацията и вниманието
• Неспособност за извършване на служебните задължения
• Тревожност
• Депресия
• Отслабване на имунната защита
• Понижение на качеството на живот

2.Дългосрочни нарушения

• Кардиологични заболявания - 40 % от пациентите с обструктивна сънна апнея страдат от артериална хипертония, а същевременно 50% развиват артериална хипертония. 40-50 % от пациентите със сърдечна недостатъчност  развиват синдром на обструктивна сънна апнея.
• Мозъчно-обструктивната сънна апнея повишава риска от исхемичен мозъчен инсулт 2.5 пъти, като 50% от  болните с преживян мозъчен инсулт развиват дихателни нарушения по време на сън.
• Ендокринни нарушения -  Ефективното лечение на обструктивна сънна апнея подобрява кръвно-захарния профил при пациенти със захарен диабет.

Как се диагностицира обструктивната сънна апнея?

• Чрез анамнеза и физикален преглед
• Чрез въпросници относно вида на съня, дневната сънливост и др.
• Чрез нощна полисомнография или респираторна полиграфия

Какви са симптомите на синдрома на неспокойните крака?

Синдромът на неспокойните крака e едно от честите неврологични заболявания, въпреки това бива пропускано или грешно диагностицирано. Среща се при 5-15% от населението, по-често при жените.

Какви са симптомите на синдрома на неспокойните крака?

• Желание за движение на крайниците, свързано или не с неприятни усещания в краката и по-рядко в ръцете, като мравучкане, опъване, затопляне, сърбеж, болки
• Поява или влошаване на симптомите по време на почивка  
• Поява или влошаване на симптомите вечер и нощем  
• Подобряване на симптомите частично или напълно след движение или масажиране

За поставяне на диагнозата са задължителни  гореизброените четири критерия.

Какви усложнения могат да настъпят вследствие на синдрома на неспокойните крака?

• 95% от пациентите заспиват трудно или се събуждат, без да могат повторно да заспят
• 22-46% от пациентите страдат от повишена умора през деня
  

Как се диагностицира синдромът на неспокойните крака?

• Чрез полисомнографски запис

• Чрез попълване на скала за синдром на неспокойните крака и оценка на тежестта му
  

Какво да правим, ако имаме подобни оплаквания?

Нарушенията на съня са бързо прогресиращи и повишават риска от мозъчно- и сърдечно-съдови заболявания. Бързо и правилно поставената диагноза е първата важна стъпка в лечението им.

Към Клиниката по неврология на МБАЛ "Токуда Болница София" от 2010 г. е разкрита Лаборатория за изследване на нарушенията на съня. В нея работят  висококвалифицирани лекари, сред които специализирали сънни нарушения в престижни европейски клиники в Германия и Швейцария.

Лабораторията на Токуда разполага с пълен набор  от съвременно оборудване за провеждане на следните  изследвания:

• Полисомнография – най-точният метод за установяване на нарушение на дишането по време на сън.  Представлява едновременно записване и проследяване на множество биологични показатели по време на сън – мозъчна активност, очни движения, мускулен тонус, сърдечна дейност, дихателни движения на гръдна и коремна мускулатура, насищане на кръвта с кислород.
• Респираторна полиграфия –  измерва  насищането на кръвта с кислород, потока въздух който се вдишва, позицията на тялото, сърдечната честота по време на сън, хъркането. Респираторната полиграфия е основен метод за диагностициране на обструктивна сънна апнея.
• Скрининг за обструктивна сънна апнея – използва се апарат за скриниг, определя честотата на спиране на дишането по време на сън и попълване на набор от въпросници.

Лечението на нарушенията на съня се състои от общи мерки, лечение на придружаващите заболявания, както и от прилагане на специфични апаратни и хирургични методи. Терапията включва релаксационни техники, хигиена на съня, медикаментозно лечение и др.

Изследването за конкретно нарушение на съня се извършва след предварително записване на телефони:

•02/ 403 44 52

•0884993248

•e-mail: sleepneurology@hotmail.com

Ако сте един от милионите хора, страдащи от сънни нарушения

Оценете сами качеството на сън си, като отговорите въпросите:

1. Хъркате ли ?
2. Често ли се чувствате отпаднали или сънливи през деня?
3. Някой наблюдавал ли Ви е да спирате да дишате по време на сън?
4. Лекувате ли се (или бил ли сте лекуван) за високо артериално налягане?

Ако сте отговорили с „ДА” на два или повече въпроса, Вие може да страдате от Обструктивна сънна апнея. Препоръчително е да се свържете с нас и при необходимост да проведем изследване на съня Ви.

Заспивам ли или просто съм уморен в следните ситуации?

1. Когато чета
2. Когато гледам на телевизия
3. Когато путъвам в кола за около 1 час без почивка
4. Когато легна да си почина следобед
5. Когато седя и говоря с някого
6. Когато седя след обяд в тиха обстановка, без да съм употребил алкохол
7. Когато шофирам и колата спре за няколко минути в трафика

0= никога не заспивам

1= рядко мога да заспя

2= понякога мога да заспя

3= често заспивам

Ако вашите точки са 9 или повече, препоръчително е да се свържете с нас и да обсъдим терапевтичните възможности.

Как можем да избегнем нарушенията на съня?

Качеството на Вашия сън може да се подобри, като:

• Избягвате приема на алкохол, стимулиращи напитки /с кофеин/ и цигари поне 4 часа преди лягане
• Избягвате приема на храна в късните часове преди лягане
• Опитате да си лягате по едно и също време  вечер
• Не четете, не гледате телевизия и не работите с компютър в леглото
• Извършвате физическите упражнения в ранните сутрешни или следобедни часове на деня
• Поддържате леглото си удобно, а температурата на въздуха в стаята – нито много висока, нито много ниска

 Животът не е сън, но сънят е живот!

Видео

Сънна апнея

Обструктивната сънна апнея е най-честото нарушение на дишането, настъпващо първично по време на сън, както и най-често срещаната хиперсомния. Засяга около 4% от мъжете и 2% от жените на средна възраст.

Характеризира с повтарящи се и продължаващи повече от 10 секунди прекъсвания (апнеи) или намалявания (хипопнеи) на дихателния поток. При клинично значимите форми обикновено се установяват повече от 20-30 апнеи или хипопнеи на час.

Главните симптоми са хъркане, апнеични паузи (спиране на дишане по време на сън - обикновено се отбелязват от партньорът в леглото), изразена дневна сънливост, неотморяващ сън, събуждане с чувство на задушаване и паника от невъзможност за дишане.

Около половината от пациентите страдат от повишено кръвно налягане, а около половината от болните с мозъчен инсулт имат дихателно нарушение по време на сън.

Обструктивната сънна апнея повишава 2-2.5 пъти риска от исхемичен мозъчен инсулт. Настъпващите по време на дихателните паузи кислородни десатурации могат да доведат до късни сърдечно-съдови усложнения

Сънната апнея се среща толкова често колкото астмата, но в много от случаите остава недиагностицирана.

Последствията от недиагностицираната сънна апнея са:

1. Краткосрочни

• автомобилни инциденти (15-20% от всички катастрофи в световен мащаб се дължат на заспиване на волана)
• изразена дневна сънливост
• нарушено качество на живот
• нарушение на концентрацията и вниманието

2.Дългосрочни:                                                                                                               

• артериална хипертония
• сърдечни заболявания
• исхемичен мозъчен инсулт
• нарушен глюкозен толеранс

Диагностицирането на ОСА се извършва се в сънна лаборатория, като по време на съня се отчитат кислородна сатурация (наситеност на кръвта с кислород), въздушен поток, сърдечна честота, торако-абдоминални усилия.

Основното лечение е подаване на постоянно позитивно налягане в дихателните пътища (СРАР) чрез апарат снабден с назална маска.

Наличието на изразена дневна сънливост е индикация за приложение на СРАР. По време на СРАР-лечението пациентът диша спонтанно и получава постоянно въздух под леко повишено налягане през назална маска. Това води до изчезване на апнеите и хипопнеите. Налягането необходимо за всеки пациент се определя с автоматични СРАР-устройства (титриране със СРАР) в лабораторни условия.

Диагностиката и лечението на сънната апнея се извършва в разкритата лаборатория по Медицина на съня към Клиниката по Неврология на МБАЛ "Токуда Болница София".

Статия на доц.д-р Иван Стайков: Медицина на съня

Въпреки, че сънят заема ¼ до ⅓ от живота на човек, медицината на съня е била пренебрегвана в продължение на столетия. Тя е сравнително нов клон от медицинската наука и е получила своето бързо и динамично развитие през последните две-три десетилетия. Разстройствата на съня и бодърстването са едни от най-честите проблеми в ежедневието. Засегнати са около 20%-30% от населението.
Физиологично се различават два вида сън: сън с бързи очни движения и сън с не бързи очни движения. Последният се състои от четири стадия. Отделните стадии на съня имат определена последователност и продължителност в настъпването си и формират един пълен цикъл на съня, който нормално продължава около 90 минути.

По време на нормалния нощен сън се регистрират 4-5 цикъла. Сънят започва с повърхностен сън (първи и втори стадий) и продължава с дълбок сън (трети и четвърти стадий). След четвъртият стадий следва сън, по време на който настъпват сънищата.
Според интернационалната класификация на сънните разстройства, нарушенията на съня могат да бъдат разделени на четири основни групи и наброяват 84 вида. Диссомниите са една от четирите основни групи и представляват нарушения засягащи продължителността, цялостта, дълбочината и качеството на съня. Това са най-често срещаните нарушения на съня и бодърстването, и включват заболявания като обструктивна сънна апнея, синдром на неспокойните крака, психофизиологична инсомния, нарколепсия и др. Разстройствата, свързани със заспиването и поддържането на съня се наричат инсомнии, а заболяванията водещи до повишена сънливост са хиперсомнии.

Синдромът на обструктивна сънна апнея (ОСА) е най-честото нарушение на дишането, настъпващо по време на сън, както и най-често срещаната хиперсомния. Среща се при 4% от мъжете и 2% от жените в средна възраст.
Характеризира се с повтарящи се и продължаващи повече от 10 секунди прекъсвания (апнеи) или намалявания (хипопнеи) на дихателния поток. При клинично значимите форми, обикновено се установяват повече от 20 апнeи или хипопнеи на час. Апнеите и хипопнеите водята почти винаги до събуждане, с последващо възстановаване на дихателния поток. Тези повтарящи се събуждания накъсват съня и нарушават особено дълбоките му фази.
Главните симптоми на ОСА са хъркане, апнеични паузи (обикновено се отбелязват от партньорa в леглото), изразена дневна сънливост, събуждане със сърцебиене и/или главоболие, неотморяващ сън, събуждане с чувство на задушаване и паника. Пациентите се събуждат уморени, явяват се нарушения в концентрацията, заспивания на волана. Последствията на дневната сънливост при нелекувания ОСА са сексуална дисфункция, проблеми в брака, загуба на работата, когнитивен дефицит, инциденти на работното място и по време на шофиране. Около половината от пациентите с ОСА страдат от артериална хипертония, а около половината от болните с мозъчен инсулт имат дихателно нарушение по време на сън.

Установено бе, че ОСА е независим рисков фактор за мозъчен инсулт и повишава (около 2 пъти) риска от него. Предполагаемите механизми са системно повишаване на кръвното налягане, хронично нощно снижаване на мозъчния кръвен ток, увреждане на кръвоносните съдове, засилване на атеросклеротичния процес. Обикновенно пациентите с ОСА имат и други рискови фактори за мозъчен инсулт, като повишено кръвно налягане и затлъстяване. Настъпващото по време на дихателните паузи снижаване на кислорода в кръвта (десатурация) може да доведе до късни сърдечно-съдови усложнения.
При съмнение за ОСА методът за диагностика е нощната респираторна полиграфия, проведена със специална апаратура и под контрол на специалисти в лаборатория за изследване на съня.

Терапията на ОСА се състои от общи мерки, лечение на придружаващите заболявания, както и от прилагане на специфични апаратни и хирургични методи. Общите мерки включват спазване на хигиена на съня, намаляване на теглото, сън в странично положение, прекъсване употребата на алкохол и на сънотворни средства вечерно време и др. Употребата на алкохол и сънотворни медикаменти, преди всичко от групата на бензодиазепините, води до намаляване на мускулния тонус и до увеличаване честотата и продължителността на дихателните паузи.

Основното лечение при ОСА е подаването на постоянно позитивно налягане в дихателните пътища (СРАР) чрез апарат снабден с назална маска. Наличието на изразена дневна сънливост е индикация за приложение на СРАР. По време на СРАР-лечението пациентът диша спонтанно и получава постоянно въздух под леко повишено налягане през назална маска. Това води до намаляване и пълно изчезване на апнеите и хипопнеите. Налягането необходимо за всеки пациент се определя с автоматични СРАР-устройства чрез титриране в лаборатории за изследване на сънни нарушения. Хирургичната корекция за разширяване на горните дихателни пътища се провежда предимно при по-млади пациенти с лека форма на ОСА, като най-често провежданата манипулация е увуло-палато-фаринго-пластика.
ОСА има прогресиращ характер и значително повишава риска от мозъчно- и сърдечно-съдови заболявания. Под въздействие на СРАР терапията, хиперсомнията намалява и изчезва, поради което приспособяването към СРАР е най-доброто лечение при средно до тежко изразена ОСА.

Респираторна полиграфия и титриране със СРАР се провеждат след предварително записване, в лабораторията за изследване нарушенията на съня към неврологичното отделение на Токуда болница. Изследването се провежда в две нощи – диагностична нощ, последвана при доказване на заболяването от терапевтична нощ.