Токуда Болница София

БГ  EN  РУ

Д-р Шефкетова и екипа ѝ помогнаха на двойка да сбъдне своето коледно чудо

01 февруари 2019

След много трудности и болка, мечтаното бебче на Преслава и Росен е на път да изпълни сърцата им с любов

 

Здравейте,

Казвам се Преслава и съм на 37 години от гр. София. По професия съм фризьор. Щастливо омъжена съм за Росен, с когото се запознахме през лятото на 2011 г. и лудо влюбени веднага заживяхме заедно. Тогава бях на току-що навършени 30 години и вече исках да имаме деца, затова не се забавихме с решението си и започнахме опити за бебе.

Не съм предполагала, че може да имаме проблем в създаването на деца и че това ще се превърне в мисия на нашия живот. Изминаха 2 години без никакъв положителен резултат. Всеки месец беше очакване и надежда и пак очакване... и така цели 7 години.

Съдбата не винаги ни дава наготово това, което искаме и което много семейства приемат за даденост. А то не е!

През тези години на опити и борба за дете преминахме през различни емоции и перипетии, за да осъществим нашата най-голяма мечта. Мечтата да станеш родител и да дадеш на света част от себе си, да чуеш детски плач и в своя дом, да чуеш думичката „мамо“ с цялата чистота и искреност, на която е способно само едно невинно дете!

Доста често се гневях на съдбата и опитвайки се да преборя тъгата, гнева и безпомощното си състояние, се обръщах към Бог и към психолози, с които да изговоря случващото се.

Беше много трудно.

Със съпруга ми много пътувахме, за да успеем да се откъснем от мъката, която беше в сърцата ни. Трябваше ни известно време да открехнем душите си и да заговорим за помощ извън брачното ложе. Решихме, че е време да потърсим специалист, репродуктивен лекар, който да ни помогне да си имаме рожба.

През пролетта на 2014 г. беше първият ни преглед и консултация. След редица изследвания и ежемесечни проследявания, докторът не установи проблем, нито в мен, нито в съпруга ми. Направихме инсеминация, която бе неуспешна.

През октомври 2016 г. стартирахме първия си опит чрез инвитро процедура. Толкова силно вярвах, че ще успеем и бях на мнение, че щом не става по старомодния начин, чрез инвитро със сигурност ще стане. Бях толкова наивна и вярвах, молех се, бях една безкрайна надежда.

Дойде време за пункцията на яйцеклетки. Докторът извади 12 бр. Казах си, че това е прекрасно и сме напът към успеха. От 12 яйцеклетки се оплодиха 2 ембриона, които трансферираха.

Лошата новина дойде с отрицателния тест за бременност. Опитът ни беше неуспешен.

Коментарът на доктора бе - “Лошо качество на яйцеклетките, в следствие на хиперстимулация на яйчниците”. Препоръчаха ни 3-4 месеца почивка, преди да се впуснем в следващ опит.

Около месец по-късно забременях спонтанно, по старомодния начин от съпруга ми. Заслепена от щастието да видя двете черти на теста за бременност, въобще не подозирах, че това е поредният удар които ще понесем. На прегледа се видя, че бременността е извънматочна и последва операция за премахване на еднатата ми фалопиева тръба, заедно с плода. В един момент мечтата ни изглеждаше така близо, а в следващия неимоверно далеч.

Стабилизирах се бавно и след време решихме да пристъпим към втори инвитро опит.

Отново неуспех. Ембрионите спряха развитието си и никой нямаше обяснение защо се случва така.

Започнахме да правим всякакви изследвания в търсене на причината за поредния неуспех. Нямахме доказан проблем и не знаехме защо не идва така желаното бебче.

Във времето започнах да чета много, да се интересувам от всичко свързано с репродуктивното ни здраве. Изключително много бяха безсънните ми нощи, изпълнени понякога със сълзи, а понякога с непреодолимо желание за намиране на решение и справяне с проблема.

Вглъбени в този проблем, със съпруга ми изгубихме много приятели, които по една или друга причина се отдръпнаха от нас. Дори родителите ни изпитваха неудобство да разговарят с нас за пътя, по който минаваме в борбата за бебе.

Случи се и да загубя работата си, която толкова обичам. Често отсъствах от работното си място, лутайки се по болници и кабинети, по лаборатории и прегледи. Това, че останах без работа, вече ме докара до ръба. Имах спешна нужда да спася себе си, защото щях да полудея.

Болката в емоционален план е в пъти по-силна от физическата, затова реших да си помогна. Записах се и започнах да посещавам женски практики, танци, медитации.

Това ми помогна да се успокоя и се случи така, че забременях два пъти спонтанно от съпруга ми. И поредните удари. И двата пъти бяха така наречените „биохимични бременности“, при които хормона на бременността расте, но изходът е спонтанен аборт още в ранен етап на бременността.

Всеки път ни беше все по-трудно да се изправяме и да продължим напред.

През зимата на 2017 г. стартирахме с трети инвитро опит. Тогава нямахме финансова възможност да заплатим цялата сума и от болницата ни предложиха част от сумата, която не ни достига, да изплатим на вноски.

Започнахме отначало. Стандартните прегледи, инжекции, изследвания, процедури, надежда и вяра, че този път ще успеем.

Уви и този път претърпяхме неуспех.

Останаха ни 2 замразени ембриона и задължението към клиниката, което плащахме всеки месец.

След поредния удар, решихме да сменим болницата и обикаляйки всички „светила“ в асистираната репродукция се преместихме в друга клиника. Преместихме двата замразени ембриона и каквото е останало от надеждите ни за сбъдване на нашата мечта.

През май 2018 г. направихме замразен ембриотрансфер на преместените ембриони. В тях сега беше нашата надежда, че може би точно тези ембриончета ще запълнят празнотата и ще ни донесат така жадуваното щастие…

Резултатът от теста бе положителен, но само за няколко дни. Отново ранен спонтанен аборт.

Бяхме кандидатствали за държавно финансиране и имахме одобрение - бяхме получили заповедта от Държавния фонд за асистирана репродукция.

Тъй като не се отказваме лесно, през юли 2018 г. решихме да направим инвитро опит номер 4.

Докторката бе много внимателна и всичко беше контролирано. Тогава успяха да извадят 6 яйцеклетки и да ги оплодят. С нетърпение очаквахме ембриолозите да се обадят и да ни зарадват, че всички оплодени ембриончета се развиват нормално и че ще направим трансфер на най-добрите.

На 16 юли 2018 г. в деня на годишнината от нашата сватба, бях готова да приема в утробата си нашето бъдещо детенце. Още рано сутринта бяхме в клиниката и очаквах с нетърпение да се направи трансфер.

Почувствах как сърцето и дъха ми спряха, когато видях докторката и ембриолозите да влизат в стаята при мен...

За съжаление на техните лица нямаше усмивки. И шестте ембриона бяха спрели развитието си и трансфер нямаше да има!

Не си спомням какво стана след това - само помня, че не виждах нищо от сълзи.

Двамата със съпруга ми рухнахме, краката ни трепераха от безсилие.

Много дни напред плаках и не знаех вече накъде да поемем.

Докторите вдигаха рамене и ни караха да правим всевъзможни изследвания, търсейки причината за неуспехите.

Според нас, беше ясно, че имаме проблем с качеството на ембрионите и започнахме да мислим за донорски програми. Бяхме готови на всичко. Гл

Спряхме с борбата, вече бяхме толкова изморени, че просто нямахме сили да продължим и да започнем от начало.едахме каталози с характеристики на мъжки донори, но това ме караше да се чувствам зле. Започнах да имам силно главоболие, високо кръвно и световъртежи. Това ме отказа от донорските програми.

Няколко месеца по-късно, съдбата ме срещна с г-жа Ивелина Рускова от Фондация „Мечта за дете“ .

Разказах ѝ нашата история и тя ме свърза с Д-р Шефкетова от Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда.

Тогава не вярвах на никого за нищо. Бях обезверена и несигурна.

Д-р Шефкетова и Ивелина Рускова ни подадоха ръка да се изправим и да продължим да следваме мечтата си. Докторката виждаше, че бях срината и просто искрено ме помоли да ѝ се доверя и да не се притеснявам за нищо. Някак си отдъхнах от нейните думи и ѝ се доверих на 100%.

Тя е професионалист и има прекрасен екип от акушери и ембриолози. Реших, че ако гледаме в една посока, ще успеем. След няколко прегледа при д-р Шефкетова, отново се появи онзи пламък, който бяхме изгубили само преди няколко месеца.

По време на прегледите и проследяването видяхме, че всичко изглежда много добре и в началото на декември 2018 г. направихме инвитро опит номер 5.

Сега съм бременна в десета седмица, благодарение на д-р Шефкетова и нейния екип.И Коледното чудо се случи. Всичко направиха, както трябва и ембриончето се развива прекрасно.

Чухме сърчицето на бебенцето и след няколко месеца - през лятото очакваме нашето дете.

Тук е мястото да благодаря на фондация “Мечта за дете” и на сдружение “Оренда” за оказаната морална и финансова помощ.

Борбата за дете е един трънлив път, който за съжаление много двойки извървяват. Истината е, че е ужасно трудно да преодоляваш всички физически, психологически, финансови и социални проблеми по пътя за сбъдване на мечтата за дете.

Благодаря на всички качествени хора, които са до нас и ни помогнаха да се преборим в името на новия живот!

 

Изпращане на коментар

Вижте още

Новини

Местоположение на болницата

бул. "Никола Й. Вапцаров" 51Б (с кола входът е от ул. "Ат. Дуков"), кв. "Хладилника", 1407 "Лозенец".

Болницата разполага с паркинг за колите, като първите 30 мин. са безплатни, след което се заплаща по 3 лв./час.

Транспортни връзки:
Автобуси: №88, 120
Маршрутна линия: 32

Метро: До метростанция "Джеймс Баучер", след което до Токуда Болница може да се стигне пеша през кв. "Лозенец" или с трамвай №10 до спирка "Бул. Никола Й. Вапцаров" и автобус №88 до спирка "МБАЛ Токуда Болница".

Карта 

Транспорт от Централна Гара

Автобус №305 до спирка "Румънско посолство"
От спирка "Румънско посолство" – Автобус № 120 до спирка "МБАЛ Токуда Болница".
(след светофара при ул. "Атанас Дуков").

От метростанция "Централна ЖП гара" до метростанция "Джеймс Баучер", след което до Токуда Болница може да се стигне пеша през кв. "Лозенец" или с трамвай №10 до спирка "Бул. Никола Й. Вапцаров" и автобус №88 до спирка "МБАЛ Токуда Болница".