Токуда Болница София

БГ  EN  РУ

Д-р Веселина Колева: Кога и защо да правим профилактични лабораторни изследвания*

27 ноември 2017

Еднозначен отговор няма - всичко зависи от възраст, фамилна обремененост, начин на живот

Лабораторните изследвания са основни за поставяне на диагноза в над 70% от случаите, в които човек е болен. Но те са също толкова важни и когато липсват клинични симптоми. "Световна тенденция е въвеждането на различни профилактични програми, включващи и лабораторни изследвания, които спестяват много разходи на здравеопазването като цяло и позволяват да се установят заболяванията на по-ранен етап, когато лечението е с по-добри резултати", казва д-р Веселина Колева, началник Клинична лаборатория в "Аджибадем Сити клиник", болница Токуда". Затова и нейната препоръка е да не се правят изследвания само когато се появи болка или някакво оплакване.

Универсална рецепта кога и колко често да се провеждат профилактични изследвания обаче няма. "Това зависи от възрастта, хроничните заболявания, фамилната обремененост, начина на живот, нивото на стрес", обяснява д-р Колева.

При децата
Скринингът и профилактиката следва да обхванат целия период от живота на човека, като видът на изследванията и периодичността им зависят от възрастта и съпътстващите я рискови фактори. Едни са изследванията, които трябва да се правят при новородените – те обикновено са обхванати от национални скринингови програми за генетични или вродени заболявания, инфекции или други състояния, характерни за този период. Когато бебето навърши 6 месеца, е необходимо да се изследва пълна кръвна картина, която дава информация дали има анемия, доколко пълноценно се храни детето и т.н. Изследванията в детството са необходими най-често, за да се открият нарушения на имунитета, инфекциозни, алергични или обменни заболявания. "Добре е да се провеждат през 5-годишен период, когато става дума за профилактика, но това, разбира се, не важи, когато има съмнениеза заболяване, свързано с изявени симптоми", уточнява д-р Колева.

В зряла възраст
Счита се, че между 18 и 50 години сме най-здрави физически, най-активни и най-малко застрашени от заболявания. Най-широко разпространената препоръка за този период е профилактични лабораторни изследвания да се правят отново през 5 години, но д-р Колева съветва това да става по-често - през две години или дори ежегодно. "Смисълът на тези изследвания е изграждане на собствени референтни граници, защото обикновено използваните референтни граници са изградени на база на направени популационни проучвания и те не отразяват индивидуалните особености и не могат да уловят малките промени в отделния човек", обяснява специалистът. Затова и напоследък в света много се говори за собствена референтна граница, която човек може да си изгради именно ако си изследва едни и същи параметри веднъж годишно за по-продължителен период от време. "По този начин много по-рано се получава сигнал, ако нещо се е променило в нашето тялото, макар и резултатите ни все още да са в границите на референтните стойности за даденото изследване", подчертава д-р Колева.

Редовната профилактика е задължителна обаче за хората над 50 години, тъй като най-често в тази възраст се отключват социално значимите заболявания като инфаркти и инсулти, захарен диабет тип II, артериална хипертония, онкологичните заболявания и др. Статистиката показва, че пикът им е между 60- и 69-годишна възраст. Затова за тази група хора честотата на превантивно изследване трябва да е веднъж в годината, а пакетът от изследвания да е по-широк и да включва маркери за оценка на въглехидратна и липидна обмяна, бъбречна и чернодробна функция, метаболитни нарушения и др.

Профилактични лабораторни изследвания трябва да се правят и при наличие на фамилна обремененост. Различни са препоръчителните прегледи и изследванията и в зависимост от професията и начина на живот. Съветът на д-р Колева е, ако сте решили да направите профилактични изследвания, преди това да се консултирате с лекар, който да прецени кои са най-подходящите за вас според възрастта, фамилната обремененост, естеството на професията, нивото на стрес, хранителен режим, затлъстяване, заседнал начин на живот или повече физически натоварвания, наличието на хронични заболявания.

Най-често в рамките на едно профилактично изследване се изследва пълна кръвна картина, която дава информация за наличието или отсъствието на анемичен синдром, на инфекция, на онкохематологично заболяване.
Задължително е да се изследва нивото на кръвна захар на гладно, което е основно за откриване на диабет. През последните години се препоръчва и изследване на гликиран хемоглобин, който дава история за концентрацията на кръвната захар през последните 3 месеца. "Вече се счита, че този маркер, който преди се използваше само за проследяване на резултат от терапията, има важно място и в превенцията", обяснява д-р Колева.

Задължително трябва да се изследват показателите за оценка на бъбречна и чернодробна функция, за мастна обмяна, за оценка на сърдечно-съдов риск.
Не е достатъчно да се определи само нивото на общия холестерол, трябва да се направи липиден профил, който включва ХДЛ холестерол (добър), ЛДЛ холестерол (лош) и триглицериди. Абсолютно е доказано, че лошият холестерол е самостоятелен рисков фактор за атеросклероза и свързаните с нея сърдечно-съдови заболявания. Съветът на специалиста е да се проследява липиден профил веднъж годишно, а при фамилна обремененост – през 6 месеца. "Освен холестерола значение има и нивото на триглицеридите, които също са самостоятелен рисков фактор", допълва тя.
Препоръчително в рамките на профилактиката е да се изследва и щитовидната функция. TSH е хормонът, който регулира функцията на щитовидната жлеза и пръв дава индикация дали има някакво отклонение от функцията й. Задължително е да се изследва и урина (обикновено това е втора сутрешна порция урина) за откриване заболявания на пикочоотделителната система.

При започването на диета
"Много е важно да се правят профилактични изследвания, преди да се започне диета или промяна в хранителния режим", подчертава специалистът. Има витамини, микроелементи и минерали, които са незаменими за организма, а единственият начин той да си ги набави е чрез храната. Вегетарианците и веганите например имат по-висок риск от развитие на дефицит на желязо, витамин В12 и фолиева киселина. Основният източник на желязо, което е лесно усвоимо за организма, са месото, рибата, месните продукти. Така че е необходимо да се добавя желязо под формата на хранителни добавки, особено за младите жени. Може да има липса и на витамин В12 и фолиева киселина, тъй като отново основен източник са животинските продукти. Така че при този начин на хранене д-р Колева съветва изследване за пълна кръвна картина, желязо, витамин В12 и фолиева киселина.

"Желателно е да се следи ниво на витамин Д, защото научни открития през последните две десетилетия доведоха до ренесанс за значението му за организма не само по отношение на скелетното здраве, но също така и за намаляване риска от автоимунни, онкологични исърдечно-съдови заболявания", препоръчва д-р Колева. Дефицит на витамин Д се свързва и с когнитивни (паметови) нарушения, с повишена склонност към депресивни състояния и лесна уморяемост. "Едно голямо проучване показа, че въпреки че живеем в достатъчно слънчева страна, страдаме от недостиг или дефицит на витамин Д заради недостатъчното движение на открито и затворен начин на живот, както и използването на много слънцезащитни продукти", обяснява д-р Колева. Дефицит се отчита в една четвърт, а пък недостатъчност на витамин Д има в повече от половината от населението ни. Като липсата на "слънчевия витамин" е по-разпространена сред жените и напредва с възрастта.

"Често идват пациенти, които искат изследване на всички туморни маркери, за да са сигурни, че нямат рак. Трябва да ви разочаровам, но туморните маркери не дават отговор на този въпрос, тъй като не са средство за ранна диагностика на онкологични заболявания", обяснява д-р Колева. Единственият туморен маркер, който е одобрен и се прилага за скрининг, това е този за рак на простата. По отношение на останалите онкологични заболявания туморните маркери не са достатъчно чувствителни и специфични за превенция и ранно откриване на болестта. Те не се препоръчват като скринингови тестове, а само като допълнителна диагностика, когато вече е установено заболяване за проследяване на ефекта от провеждано лечение или при високорискови групи в комбинация с други диагностични методи. Затова и скрининговите програми включват освен кръвни изследвания, цитонамазка, мамография, ултразвуково изследване и др.

Резултатите от лабораторните изследвания би трябвало да се тълкуват в контекста на общото състояние, съветва специалистът. Най-добре е да се направи и общ физикален преглед, да се измери кръвното налягане, телесно тегло, да се изчисли индекс на телесна маса, да се оценят рискови фактори за предразположение и т.н. Интерпретация на резултатите от профилактичните изследвания както и информация необходими ли са допълнителни изследвания и прегледи при специалист може да се получи и в лабораторията. "В България във всяка лаборатория работят лекари със специалност по клинична лаборатория, докато на много места в Европа там има само биохимици", посочва д-р Колева.

Специалистът подчертава, че е изключително важно да планирате профилактичните изследвания в правилния момент, когато човек е здрав и няма съпътстващо инфекциозно заболяване. Отделете си достатъчно време, информирайте се предварително как да се подготвите за изследването, така че получените резултати да отразяват вярно вашето здравословно състояние и евентуални отклонения да бъдат правилно интерпретирани. Задължително е взимането на кръв да бъде сутрин на гладно, поне след 8-10 часа хранителна пауза, без кафе и други кофеинсъдържащи напитки, без цигари в последните 60 минути и без тежка физическа активност предишните два дни. И по възможност без стрес.

И въпреки общото мнение, че все още ни липсват здравословните навици да си правим профилактични лабораторни изследвания или медицински прегледи, според наблюденията и практиката на д-р Колева се наблюдава тенденцията младите и образовани българи да се грижат все повече за своето здраве и да търсят все по-активно съвети и информация.

Визитка

Д-р Веселина Колева е началник Клинична лаборатория в "Аджибадем Сити клиник" МБАЛ "Токуда".Завършила е медицина в МУ - София, през 1995 г. Специалност "Клинична лаборатория" придобива през 2002 г. отново в МУ - София. Специализирала е в Гьотинген и Щутгарт, Германия, последователно през 1998 и 2005 г. Преминала е програмата за обмен на опит в болниците на Токушукай в Япония. След дипломирането си д-р Колева започва работа в Клиниката по метаболитни заболявания в УМБАЛ "Царица Йоанна". През декември 1996 г. започва работа като научен сътрудник в "Клинична лаборатория" в Националния онкологичен център, където трупа професионален опит в продължение на 8 години. От 2004 до 2006 г. е част от екипа на Клинична лаборатория в УБ "Лозенец". В "Токуда" е от откриването й преди 11 години. Има богат опит в организацията и провеждането на клинични изпитвания. Научният й интерес е в областта на туморните маркери, биохимичните маркери на миокардна увреда и рисковите фактори за атеросклероза и сърдечно-съдов риск.

Изтеглете в pdf формат

Източник: Капитал Здраве

Вижте още

Новини

Местоположение на болницата

бул. "Никола Й. Вапцаров" 51Б (с кола входът е от ул. "Ат. Дуков"), кв. "Хладилника", 1407 "Лозенец".

Болницата разполага с паркинг за колите, като първите 30 мин. са безплатни, след което се заплаща по 3 лв./час.

Транспортни връзки:
Автобуси: №88, 120
Маршрутна линия: 32

Метро: До метростанция "Джеймс Баучер", след което до Токуда Болница може да се стигне пеша през кв. "Лозенец" или с трамвай №10 до спирка "Бул. Никола Й. Вапцаров" и автобус №88 до спирка "МБАЛ Токуда Болница".

Карта 

Транспорт от Централна Гара

Автобус №305 до спирка "Румънско посолство"
От спирка "Румънско посолство" – Автобус № 120 до спирка "МБАЛ Токуда Болница".
(след светофара при ул. "Атанас Дуков").

От метростанция "Централна ЖП гара" до метростанция "Джеймс Баучер", след което до Токуда Болница може да се стигне пеша през кв. "Лозенец" или с трамвай №10 до спирка "Бул. Никола Й. Вапцаров" и автобус №88 до спирка "МБАЛ Токуда Болница".