Токуда Болница София

БГ  EN  РУ

Проф. Николай Цанков с интервю в рубриката "Пионерите в дерматологията и венерологията" в официалното списание на Европейската академия по Дерматология и венерология

04 септември 2020

Интервю с водещия консултант на Клиниката по Дерматология и венерология в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда чл. кор. проф. Николай Цанков, бе публикувано в новия брой на Journal of European Academy of Dermatology and Venereology в рубриката "Пионерите в дерматологията и венерологията". В престижното издание, проф. Цанков разказва за своя професионален път в дерматологията, за най-важните си учители, за успехите и постиженията си, и бъдещето на специалността в ерата на дигитализацията. Преведеното интервю можете да прочетете тук: 

Пионерите в Дерматологията и венерологията: интервю с проф. Николай Цанков

Какво Ви насочи към Дерматологията?

Когато бях трета година студент, бях поканен в катедра Анатомия, където работих докато завърша, като демонстратор (помощник на асистента). Катедра Анатомия оглавявана от проф. Д. Каданов и Г. Голубов беше най-добрата в нашия факулет по Медицина и аз реших да стана анатом. В началото на шестата година, обаче, воден от висше провидение, срещнах проф. Петър Попхристов (1901 - 1973). Днес винаги казвам на моите студенти и аспиранти, че съм имал щастието и безпрецедентния шанс да имам идол в медицината, защото проф. Попхристов беше изключително широко скроен човек и отличен клиницист, който съвместяваше запас от иновативни идеи за бъдещето на дерматологията. Една от тези идеи, която и до днес считам за гениална, той предложи за тема на моята дисертация.

На Световния конгрес по Дерматология в Стокхолм през 1957 г., той докладва за потискащия ефект на Staphylococcus epidermidis върху щамове от Staphylococcus aureus, Streptococcus pyogenes и много Грам-негативни бактерии. Нямаше търпение да приложи воден разтвор на Staphylococcus epidermidis върху кожата на пациенти с атопичен дерматит, засегнати от St.aureus. За съжаление, новоназначените началници на клиниката счетоха темата за неперспективна - през 1970 г. терминът микробиом не беше известен. Проф. Попхристов ме въведе в предните линии на дерматологията, като ме научи, както и много други, не само как най-добре да лекувам моите пациенти, но и като ми показа много на брой неразкрити хоризонти, формиращи въпроси, които тепърва щяха да бъдат открити, проучени и накрая усвоени в полза на нашите пациенти. Затова смея да твърдя, че и в бъдеще време, проф. П. Попхристов със сигурност ще остане моя идол в сферата на медицината.

Кои бяха Вашите най-важни учители? От кого научихте най-много?

Проф. Петър Попхристов, проф. Велизар Баждеков, проф. Владимир Андреев, проф. Антоан Пусан.

Бил ли сте президент или в управлението на академично дружество?

Президент на Българското дерматологично дружество (1992-2013); президент на CEEDVA - Дерматовенерологичното дружество на Централна и Източна Европа (1997-2001); президент на Комисията за почести и награди на EADV Европейското дерматологично дружество (2007-2013); Декан на Медицински университет, София (1999 - 2008).

Какви са най-големите постижения в професионалния Ви живот?

За 6 последователни години бях член на Българската Антарктическа експедиция във връзка с научен проект, засягащ физиологията на кожата. Обявен съм за почетен член на 17 дерматологични дружества в Европа и САЩ.

Избройте 5 от Вашите най-добри публикации?

1. Tsankov N, Botev-Zlatkov N, Lazarova A et al. Псораизис и лекарства: Влияние на тетрациклините върху курса на псориазиса. J Am Acad Dermatol, 1988; 19(4):629–632. 

2. Tsankov N. Високопланинска климатотерапия. Clin Dermatol, 1998; 16(6):699-708. 

3. Tsankov N, Angelova I, Kazandjieva J. Лекарствено индуциран псориазис. Разпознаване и менажиране. Am J Clin Dermatol, 2000; 1(3):159–165. 

4. Tsankov N, Grozdev I, Kazandjieva J. Старо лекарство - ново показание. Рифампицин при псориазис. J Dermatol Treatment, 2016; 17:18–23.

5. Tsankov N, Mateev D, Darlenski R. Хидратиране на кожата, микрорелеф и омазняване на нормалната кожа в Антарктика. J Eur Acad Dermatol Venereol, 2018; 32(3):482–485.

6. Tsankov N, Grozdev I. Туберкулозно-свързан тип псориазис. Медицински хипотези, 2018; 117:31–32

Можете ли да ни разкажете за най-забавния епизод от професионалния Ви живот?

Организацията на симпозиума “Дерматология и изкуство” с участието на най-известните български художници и артисти. Това беше неконвенционален проект с участието на рок групата The Sop of the Bubo. Артистите създадоха интересен дерматологичен календар, “машина за изстискване на пъпки” във формата на гилотина, “Музата на артистите и хората на медицината”, боди арт и много други необичайни произведения на изкуството.

Какво беше най-голямото Ви разочарование в професионалния живот?

Фактът, че най-добрите ми асистенти напуснаха България. Те са отлични ученици, но за съжаление, само един от тях сега е професор по Дерматология.

Извън Дерматологията, кои са Вашите основни интереси?

Всичките ми хобита са свързани с дерматологията: изкуство в дерматологията, дерматология в поезията, дерматология в литературата, история на дерматологията и високопланинска климатотерапия при алергични кожни заболявания.

Кой е Вашият любим композитор, пистател, художник?

Композитор: Джузепе Верди

Писател: Ерих Мария Ремарк

Художници: Импресионистите Едгар Дегас, Пиер Реноар, Клод Моне, Пол Сезан.

Кои бихте изброили като десетте най-влиятелни дерматолози в историята?

В България - проф. Петър Попхристов, проф. Любен Попов, проф. Любомир Андреев, 

В света - проф. Робърт Дегос, проф. Ото Браун Фалко, проф. Стивън Катц, проф. Антоан Пусан, проф. Стефания Яблонска, проф. Бернард Дупера, проф. Джон Стратигос.

Кои бихте изброили сред десетте живи топ-дерматолози?

В България - проф. Елена Обрешкова, проф. Кирил Праматаров, проф. Невена Берова.

В света - проф. Лоренс С. Париш, проф. Жан-Илер Сура, проф. Гюнтер Бърг, проф. Ено Кристофърс, проф. Йонахес Ринг, проф. Алберто Джианети и проф. Герд Плевиг. 

Какъв ще бъде най-големия проблем на Дерматологията през следващите 10 години?

Без съмнение, бъдещето на медицината и в частност на дерматологията, е свързано с дигитализацията и изкуствения интелект. Това ще се случи в близко бъдеще и никой не може да въздейства или да спре тяхното бързо развитие. Фундаменталният въпрос, обаче, е дали пациентите няма да се нуждаят от отзивчив човешки контакт, грижовен поглед, състрадателен човешки глас и споделяне на болката и тревогите си с човешки лекар. Днес, в трудните времена на пандемията, телефоните ни са заляти с обяснения/снимки на различни заболявания, на които трябва да отговорим бързо и да лекуваме “онлайн”. Сравним ли е такъв “преглед” с този, за който няколко поколения са били обучавани да гледат кожата по цялото тяло, да изучават условията на кожните придатъци, да проверяват лимфните възли и да гледат видимите лигавици? Надявам се, че дори в ерата на изкуствения интелект, хората няма да зарежат естественото лечение с благоприятни резултати, което е прието от дерматолози и пациенти от години, като таласотерапията, високопланинското климатолечение, балнеолечението и др.

Какъв ще бъде следващия пробив в Дерматологията през следващите 10 години?

В последните години, все повече дерматолози обръщат своя фокус върху естетичната дерматология. Спомням си лекция на проф. Клаус Волф, в която той каза, че за да стане специалист по дерматология трябва да учиш 6 години в университет, да преминеш препятствията на 5-годишната специализация и още 5 години да работиш в дерматологична клиника, всичко това задължително, за да придобиеш необходимата увереност, умения и квалификация. От друга страна, за да започнеш да работиш с филъри и ботокс, ти трябват 10 до 30 дни. Вярвам, че през следващите 10 години, двете специалности ще се разделят, защото са фундаментално различни, и като цел, и като философия. Едната диагностицира и лекува страдащи болни пациенти, а другата, ако не е измама, се занимава с естетичните капризи на здрави хора. 

Заб.: Интервюто Пинерите на Дерматологията и венерологията е замислено и проведено от Йоханес Ринг.

Оригиналното интервю можете да прочетете тук: http://bit.ly/prof-tsankov-jeadv  

 

Вижте още

Новини

Местоположение на болницата

София, 1407, бул. "Никола Й. Вапцаров" 51Б (с кола входът е от ул. "Атанас Дуков")

Болницата разполага с паркинг за пациенти и посетители. Първите 30 мин. са безплатни, след което се заплаща по 3 лв./час.
ВАЖНО!
Имайте предвид, че паркингът е много натоварен в делнични дни между 10:00 и 14:00 часа. Екипът на лечебното заведение моли всички, чието здравословно състояние позволява, да се възползват от възможността за оставяне на пациент без паркиране, от други транспортни връзки или алтернативни паркинги в близост.

Транспортни връзки:
Автобуси: №88, 120

Метро: До метростанции "Джеймс Баучер" или "Витоша" след което до болницата може да се стигне пеша.

Карта 

Транспорт от Централна Гара

Автобус: №305 до спирка "Румънско посолство".
От спирка "Румънско посолство" – Автобус № 120 до спирка "МБАЛ Токуда Болница".

Метро: От метростанция "Централна ЖП гара" до метростанция "Джеймс Баучер"или "Витоша" след което до болницата може да се стигне пеша.